fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

Сигнали за корупция


Фондове


'' ''

В архивните фондове, съхранявани в Държавен архив – София, преобладават традиционните текстови документи на хартия, но се съхраняват и архитектурни чертежи, научно-техническа документация, картографски и фотографски материали, документи, писани на кожа, документални филми, аудио ленти.

Учрежденските фондове съдържат документи на органи на местното управление и съдебната власт; политически, обществени, религиозни и др. институции и организации; финансови, стопански и търговски дружества и предприятия; институции, заведения и организации от сферите на образованието, здравеопазването, спорта, туризма и културата; предприятия от областите на селското и горско стопанство, съобщенията, комунално-битовото обслужване; средства за масова информация и др.

'' ''

Във фондовете от личен произход преобладават автобиографии, спомени, дипломи, статии, монографии, учебници, рецензии на научни трудове, грамоти, кореспонденция и др.

В масива фондове, постъпили от бившите Градски и Окръжен партийни архиви на БКП, са съхранени документите на Градския и районните комитети на БКП, Областния и околийските комитети на БКП, първични партийни организации при учебни заведения, учреждения и предприятия и др. В тях се съдържат основно протоколи от пленуми и заседания на бюрата, снимки, спомени и др.

Сред първите заведени в архива фондове са „Софийско градско общинско управление“, „Софийско градско училищно настоятелство“, „Софийска градска училищна инспекция“. Основната част от документите са създадени в периода от Освобождението на България (1878) до наши дни. Запазени са и документи от времето на Отоманската империя. Във фонда на Селско общинско управление – с. Лопян, Ботевградско (ф. 605К) се съхранява документ от 1645 г., написан на османотурски език върху кожа, за спорни мери между селата Лопян и Брусен. Сред другите документи от периода преди 1878 г. по-интересни са: кондика на църквата „Св. Неделя“ от 1820 г., годишна равносметка на Софийската църковна община за 1867–1868 г., съхранявани във фонд „Църковни настоятелства в София и Софийски окръг“ (ф. 1293К) и др.

Сред най-значимите фондове е „Софийско градско общинско управление“ (ф. № 1К с 6829 бр. архивни единици). ''Основната част от документите са създадени през периода 1878–1944 г. Запазени са и отделни документи от 1863 г., 1874 г., 1945–1950 г. Фондът съдържа: наредби и правилници по устройството на общината и дейността на общинската администрация; протоколи от заседания на общинското управление; преписки с държавни, общински, обществени, стопански и др. институции и организации; заповеди по дейността на общинското управление; бюджети на общината; почетни дипломи и грамоти; регистри по гражданско състояние; снимки; архитектурни планове и скици и др.

Историята на общинското управление в София се допълва от документите на Софийския градски народен съвет (ф. № 65 с 13 описа и 3285 бр. архивни единици от периода 1929–1995): постановления; заповеди; правилници; протоколи от сесии на съвета и заседания на общинската управа; доклади, преписки и др. По-интересни сред тях са: постановления, решения и др. за обявяване площите на антична Сердика и средновековен Средец за археологически резерват (1971–1976) и утвърждаване на генерален план за ново международно летище (1972–1974); доклади и справки за възстановяването и развитието на София; изложение от Централната консистория на евреите до Парижката конференция на четиримата по положението на българските евреи преди и след 9 септ. 1944 г. (1946), снимки, дарени на съвета от Еврейския научен институт.

Интересни документи за развитието на общинското управление в България след Освобождението се съдържат и във фонда на Самоковското градско общинско управление (ф. 41К, 5 описа, 1057 а. е., 1803–1944 г.), сред тях : постановлението на императорския руски комисар за разделяне на Княжеството на учебни окръзи (1879); временните правила за народните училища (1878); преписката по убийството на Димитър Петков; манифестът за обявяване война на Румъния (1916) и др. Поглед върху историята на Софийски окръг и Софийска област дават документите от фондовете на Окръжния народен съвет – София и Софийската областна дирекция.

Един от най-интересните фондове, свързани с благоустройството на София е този на Дирекция на водопровода „Рила – София“ – ф. 38К, 3 описа, 5622 бр. архивни единици с документи от 1880–1944 г. Запазени са: доклади, преписки, поемни условия, тахиметрични снимки, ситуационни планове, карти, скици, плановете за строежа на язовирната стена – „Бели Искър“, ВЕЦ „Симеоново“, ВЕЦ „Мала църква“ и др.

Фондът на първото висше учебно заведение в България – Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е един от най-ценните, съхранявани в архива. Документи, свързани с развитието на образованието след 1878 г., са запазени и във фонда на Софийското градско училищно настоятелство.

Документите във фонда Медицинска академия – София (1972–1992 г.) представят развитието на висшето медицинско образование и здравеопазването. В София се намира единственият по рода си Републикански научно-практически институт за спешна медицинска помощ „Николай Иванович Пирогов“, чийто архивен фонд съдържа протоколи на управителни органи, програми за научни конференции и сесии, научни трудове на специалисти от института, снимки и др.

Във фонда на Софийския областен съд се съхранява делото срещу проф. Адолф Мусман във връзка с изготвянето на градоустройствен план на София с приложени планове и преписки (1935). Интерес представляват и документите на Софийския градски съд (1931–1986), Българска народна банка и клоновете й в София. Голям брой негативи на снимки, свързани с икономическото, политическо и културно развитие на София, се пазят във фонда на редакцията на в. „Вечерни новини“ – ф. 1851 (2 описа, 7280 а. е., 1953–1977 г.).

Особено ценни документи се съхраняват в личните фондове на: инж. Иван Иванов, столичен кмет през 1934–1944 г.; Иван Лекарски, помощник кмет на София, председател на Софийското училищно настоятелство, народен представител и председател на парламентарната комисия по просвета; Хаджи Ненчо Дончев Палавеев, търговец от Копривщица и др. Документи на нетрадиционен носител – стъклени плаки с негативи, се пазят в личния фонд на Люба Кутинчева-Дагорова – ф. 1328К (2 описа, 187 а. е., 1898–1948 г.).

Списък на фондовете