Размери: 30,5/20,5 см; 342 листа дебела хартия. Дървени корици с дебелина 1 см, покрити с кожа в кафяв цвят и запазен орнамент; има следи от закопчалки. Препис на хартия с филиграни и без, на л. 4, 7, 242, 332 и 333 е писано от друга ръка. Има пагинация с църковнославянски букви. Червени заглавни букви на стихирите. Обясненията на ирмосите също са с червен текст. Всяка стихира започва с обикновена заглавна червена буква. Има винетки в червено; приписка от по-късна дата на последния лист, писана от отец Димитър.
Размер: 20,5/15 см. Славянски ръкопис от първата половина на ХІV в. ? датиран въз основа на палеографските му особености; съдържа указания за службите през Велики петък, Възкресение Христово, Възнесение, Богоявление; прав устав, 3 мм; пергамент; тъмнокафяво мастило на основния текст, киновар на рубриките и инициалите; тънки, червени инициали от неовизантийски тип, с елементарна растителна и геометрична украса; двуеров, двуюсов правопис.
Документът е фрагмент от шахнамето „Шемаилнаме-и али Осман“. Състои се от 36 листа (основна част) и продължение от 14 листа. Размери: 23,5/13,5 см. Основната част е изписана на сравнително плътна, жълтеникава, ръчно изработена хартия без следи от мрежа, двустранно промазана, без следи от воден знак. Продължението се състои от бяла, пожълтяла от времето ръчно изработена хартия, двустранно промазана, с едва забележими следи от мрежа (л. 38, 39). На л. 37 има част от воден знак с изображение на грозде; на л. 39 – фрагмент от воден знак грозде. Листове 40, 41, 43, 45, 47, 49 – много плътна, наподобяваща картон хартия; л. 42, 44 – бяла, тънка, ръчно изработена хартия, двустранно промазана, със следи от мрежа и контрамарка „Р“; л. 46 – бяла, тънка, ръчно изработена хартия, двустранно промазана, със следи от мрежа и воден знак лъв; л. 48 – бяла, тънка, ръчно изработена хартия, двустранно промазана, със следи от мрежа и воден знак „CSC“, л. 50 – бяла, тънка, ръчно изработена хартия, двустранно промазана, със следи от мрежа и воден знак лилии. Текстът на основната част, без 3 гр., 9 гр., 17 гр., 31 гр., които са миниатюри, е изписан с черно и червено мастило на несталик (вид шрифт) от една ръка (автор). Разположен е в правоъгълни рамки от синьо, черно и златно мастило, украсени със златен варак. Отстоянията на рамките от краищата на листовете са: кенар – 4,5 см, отгоре – 4,5 см, отдолу – 3,8 см. Кустосите на страниците съвпадат, с изключение на л. 23 гр. Миниатюрите са в правоъгълни рамки от червено, синьо, черно и зелено мастило и златен варак, с отстояния на рамките: кенар – 4,5 см, отгоре – 4,9 см, отдолу – 4,1 см. Изображенията на миниатюрите са: л. 3 гр. –султан Баязид, 9 гр. – султан Селим І, 17 гр. – султан Сюлейман І, 31 гр. – султан Мурад [ІІІ]. В горната част на л. 3 гр. и л. 4 има допълнителни вписвания. Текстът на продължението – л.л. 42, 46, 48, 50 – пояснителни бележки с биографични данни за султаните, изписани с черно и червено мастило на сюлюз (вид шрифт), на л. 50 – подпис „Абидин“, на л. 44 – текст с черно мастило на сюлюз. Изображенията на миниатюрите в продължението са: л. 37 гр. – миниатюра на султан Мехмед Фатих, оформена по същия начин като в основната част; л. 38 – три миниатюри, разположени една под друга, без отстояния отгоре и отдолу, кенар 3,5 см, първата отгоре – султан Ахмед І, втората – Мустафа І, третата – Осман ІІ; л. 38 гр. – три миниатюри, разположени една под друга, без отстояния отгоре и отдолу, кенар 3,5 см, отгоре – султан Мустафа І при второто си възкачване на престола, втората – султан Мурад [ІV] Гази, третата – султан Ибрахим; л. 39 – две миниатюри, разположени една под друга, без отстояния отгоре и отдолу, кенар 3,5 см, отгоре – султан Мехмед Авджи, отдолу – султан Сюлейман ІІ; л. 39 гр. – две миниатюри, разположени една под друга, без отстояния отгоре и отдолу, кенар 3,5 см,отгоре – султан Ахмед ІІ, отдолу – Мустафа [ІІ]; л. 40 гр. – миниатюра на султан Махмуд І; л. 41 гр. – султан Мустафа ІІ; л. 43 гр. – султан Ахмед ІІІ; л. 45 гр. – султан Осман ІІІ; л. 47 гр. – султан Мустафа ІІІ; л. 49 гр. – султан Абдул Хамид. Имената на султаните са изписани отстрани на миниатюрите с различни почерци, с черно мастило на несталик и шикесте (видове шифтове). Наличие на печати – л. 22, 32, 41, 49 – нечетливи печати с черно мастило, вероятно от лична библиотека с дата 1223 г. по Хиджра (28 февр. 1808 г. – 15 февр. 1809 г.); л. 36 гр. – личен печат с надпис „Абидин“.
Размери: 28,5/21,5 см. Зелена кожена подвързия с остатъци от златен варак. Мастило с черен и червен цвят. Заглавки с червен, златен, син и зелен цвят. На някои листа има водни знаци с изображения най-често В † В, Р † Л и три полумесеца един под друг. Печати: на лист №№ 1, 4, 6, 8, 12, 22, 26, 31, 32, 36, 48, 50, 57 г, 67, 72, 76, 79, 86, 90, 94 „Преображенски манастир В. Търново“ и кръгъл печат с надпис „Търновски манастир „Св. Преобажение“. На лист №№ 1, 3, 5, 6, 7, 9, 10, 14, 15, 16, 17, 19, 21, 23, 25, 27, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 37, 39, 61 г, 67, 71, 72, 72 г, 76, 76 г, 77, 80 г има кръгъл печат с надпис „Окръжен държавен архив В. Търново“ . На л. 2 печат „Дирекция „Окръжен държавен архив“. В. Търново.
За кондиката на Пловдивската митрополия 1781–1845 се знае от църковния историк академик Иван Снегаров , който я издава частично през 1946 г. Тя е много добре запазен оригинален ръкописен документ на гръцки език. Подвързана е във фина, гладка, лъскава с филигран естествена кожа, в размер 31/22 см. Отпред на корицата има заглавен надпис на български език, с частично разкъсан текст. Листата й са от промазана и гладка хартия. Съдържа изписани около 300 страници, с черно, неизтриващо се мастило редове. Данните в кондиката не са вписани в строг хронологичен ред, но започват с официални документи по старата пагинация. Те са издадени от пловдивските митрополити Кирил (1780–1808), Йоаникий (1809– отстранен 1818), Паисий (1818–1821) и Никифор (1824–1850), заверени съответно с техните подписи.
Размери: 17,5/22,5 см. Тетрадка с твърда кожена подвързия, листове от груба хартия, попълвана с различни почерци от католическите свещеници: Никола Силви, Франческо Ферери, Михаил Бирншвам, Матей Ръждилович, Бонавентура де Паулинис, Антонио Джордани, Винченцо Ерколани; л. 1–27 гр., л. 43 – кръщения; л. 28 гр.– 32 гр., 35?36 гр., 44-I – женитби; л. 33–34 гр., 37–39 гр. – умирания, л. 40 – 41 – списък на новородени, л. 44-II – писмо до отец Прадо от F. M. (неразчетено име) със сведения за кръщения и женитби в Шумен и Циганес (?) от 1811 г.
Картите са с различни размери, хартия, цветни и черно-бели, различни езици и шрифтове, богато украсени картуши в бароков и класически стил. Към някои карти има текстова част.
Карти от ХVІІІ в. от Николас Сансон-баща, Гийом дьо Лил, Едуард Смит, Йохан Баптист Хоман, Йохан Хюбнер, Жак де ла Фьой, Никола де ла Фер, Захариас Шатлен, Петер Шенк, фамилия Боденер, Кристофор Вайгел, Георг Матеус Зойтер-старши, Георг и Леонард Фалк, Жил Робер дьо Вагонди, Матиас Хазе, Томас Китчен, Йохан Георг Шрайберн, Йоханес Рателбанд, Францискус Хареус Н. Зауербрей, Шарпентие, Жан Жанвие, Георг Лотер, Жорж Луи де ла Руж, Пиер Молар, Ж. Люлие, Йохан Пробст, Кристофер Рот, Антонио Дзата, Р. Бон, Барбие дьо Бокаж, Луи Брион, Герхард Шаген, Л. Гюзефелд, Ф. Шрембел, П. Сантини, Франц, Йохан Рейли, Райт Айлингтън.
Това са: карти на римските провинции Мизия, Македония, Дакия, Панония, Илирик; на древна Гърция, Тракия, Мизия, Илирик, на Римската империя по времето на Константин Багренородни, карта на глобуса, Свещена география според Стария завет; карти на Черноморското крайбрежие, на дунавския лимес, на дунавските земи с Гърция и Архипелага; карта на земите, населявани от турци, татари, унгарци, поляци и руснаци, живеещи край Черно и Балтийско море; карти на Османската империя, на Европейска Турция с българските земи; карти на военни действия между Австрия и Турция; географска карта на Велика Русия с Черно море и България, Румъния, Анатолия и др.; генеалогия на владетелите на Велика Русия и техните гербове; най-нова и най-точна карта на течението на р. Дунав, Европейска Турция, Унгария, Германия и част от Италия, историческа карта на Европа, свързана с църковните събори, карта на Европа, разделена на нейните основни държави и провинции, направена по стари и нови паметни записки и съвременни астрономически наблюдения, Нова точна карта на Трансилвания, Молдавия, Влахия и България с посочени военни действия, географска карта на военните действия в Унгария, Молдова, Влахия, Бесарабия, България и Румелия, карта на Босна, Сърбия, България, Румелия и Гърция, карта на България и Романия (Тракия), карта на р. Дунав от изворите до устието и на голяма част от Турция и Татария; историческа карта на пътуванията на Св. Павел; карта на Eвропейска Турция и Унгария, карта на Царство България в източната част, карта на Европа, разделена на кралства, империи и републики и др. (а.е. 114–270, 331–362).
Карти от ХІХ в. създадени от Д. Райт Айлингтън, Насини, Чарлз Смит, Карл Йозеф Кипферлинг, Пиетро Руга, Кристофер Вайланд, Шуберт, Джеймс Уайлд,-младши, Карл Радефелд, Джон Дауър, Шроп, Хенри Киперт, Хенри Конканен, Ото Делиш, Е. Марийо, Ив. Даниелов. Това са: исторически карти на Европа, Черноморското крайбрежие, карта на европейската и азиатската територия на Османската импери, древна Гърция и Италия, Карта на древна Македония, Тракия, Илирия, Мизия и Дакия, хидрографска и орографска карта на Балканския п-ов, карти на р. Дунав и др. (а.е. 271–315, 363–382, 391–397).
Гравюрите са с различни размери, цветни и черно-бели, рамкирани
Гравюрите представят градове, местности и забележителности по българските земи, а също така и неповторими сцени от Руско-турската война, от бита на градския и селски човек през погледа на големите европейски творци като Адолф Кунике, Феликс Каниц, Гийом Лежан и др.
Размери: 47/36 см; част от тетрадка без корици. Текстовете са вписани със синьо мастило. От л. 2 до л. 47 текстовете са вписвани паралелно на български и на осм.-тур. език.
Размери: 22/32,5 см; подвързан с твърди корици, които са с нарушена цялост. Воден знак – в средата изобразено животно, държащо секира, най-отгоре е изобразена корона и кръст. Листове – бледо синьо-зелени и твърди, и няколко кремави, пришити към книгата.
Размери: 19/23 см; подвързан с твърди корици, на които целостта е започнала да се нарушава. Воден знак – корона и надпис под нея: „C & I Honic“. Бледи синьо-зелени листове.
Размери: 17,5/21. Тетрадка с мека хартиена подвързия, листи от груба хартия. Регистърът е попълван с два почерка от католическите свещеници [Анджело] Мариано и Франческо Драганов. л. 1 - кръщения в с. Ореш; л. 1 гр. - кръщения в с. Пет кладенци; л. 2-7 - в Ореш; л. 7 гр. - в Пет кладенци; л. 7а-7а гр. - Ореш; л. 8 - Пет кладенци; л. 8 гр.-11 - Ореш; л. 12-12 гр. - бележки за различни събития в Ореш: прокарване на път до Свищов, епидемии от чума и холера, постройка на енорийски дом, ново гробище към църквата и т.н.; л. 13-32 гр. - кръщения в Ореш; л. 33-33 гр. - бележки за закупени мебели и за дейности по благоустрояването на Ореш; л. 34 - бележка за отслужена меса; л. 35-35 гр. - кръщавания в Пет кладенци.
Размери: 23, 7/16 см; размери на корицата: 24,2/16,9 см, картон, обвит в светлокафява протрита кожа. Има оригинална фолиация с червени буквени цифри. На форзацния лист е прикрепен друг с дата 1961 г. с печата на Преображенския манастир и с подписа на игумена йеромонах Серафим. Хартия – бяла, средно дебела, грапава, с частично запазени водни знаци с изображение на медальон с барокова рамка и друг с изображение на ловджийски рог. Писмото е среден правилен нов църковнославянски полуустав, на края с летописни добавки със скоропис. Мастилото е предимно черно, червено се използва за колонтитули, заглавия, рубрики, лични имена, заглавни букви, цифри и др. Украсата е от нерамкирани геометрично-флорални заставки и стилизации със защриховка с червено и черно мастило и концовки във вид на фуниеобразни завършеци и геометрично-плетенични също запълнени с червено или черно мастило.
Размери: 19/31,1 см; приписка от Стефан Станоевич „Сия книга големии минеия общи откупи раб Божи Стефана Станоевича себе за спомен и приложи у църква уне гонна м. януария 26, 1813“; богослужебна книга на кирилица, с буквена номерация на листата, подарена на църквата „Св. Николай“ от Стефан Станоевич.
Размери: 54/19,5 см; подпечатан с печата на Министерството на външните работи и обгербван. Залепен между двата листа на превода. Размери на превода: 20,5/34 см; подпечатан и обгербван от Министерството на външните работи и вероизповеданията – отдел Консулски. Преводът е на бланка с герба на България и надпис „Министерство на Външните работи и на изповеданията, отдел Консулски“. На л. 3 има печат: „Министерството на Външните работи и изповеданията засвидетелствува отвъд приложения подпис на Драгоманина (преводача) си Г. Благоев. София 11 юли 1912 г. Секретар на Консулския отдел: подпис (не се чете).“
Корица с размери 24,4/17,6 см. Съдържа 8 л., изписани върху дебела грапава хартия основно с черно мастило на правилен полуустав с църковнославянски език с размери 24/16,9 см. Оригинална фолиация с черни кирилски буквени цифри, на последния лист с печата на Преображенския манастир и подписа на йеромонах Серафим от 1961 г. Украсата е червени заставки и червенослови и рамкирани геометрични стилизации със защриховка с пълнеж от червено и черно. Картон, обвит с кожа в светлокафяви, зелени и червени шарки с орнаменти.
Размери: 18/21,5 см; груба лошокачествена хартия, ръчно съшита във вид на тетрадка; различават се поне три почерка; изписан е със синьо и червено мастило; съдържа 8360 думи.
Кондиката на църквата „Св. Неделя“ в Пловдив е много добре запазен, оригинален ръкописен документ на гръцки език с размери 39,5/16 см. и дебелина 4 см. Корицата е от дебел, пресован картон, леко прокъсан в ъглите. Има заглавен надпис, който е доста зацапан, четлив, носещ дата 1 март 1831 г., текстът отдолу е на гръцки език. Листата са от плътна хартия, леко грапави. От средата на книжното тяло до задната корица включително има проядени тунели от дървояд. Страниците са изписани с черно мастило от различни лица на гръцки език.
Размери: 23,8/17,1 см. Ректо ? воден знак с изображение на птица върху щит, обрамчен с лаврови клонки. Следи от мастило при прегъването върху почетното празно място на листа. Печат на кадията. Версо ? печат „Килифар. Монастирь „Р. пр. Богородици", надпис на български от преводача на документа ? „№ 72, Шерийска заповед до полицията в Килифарево да не се пречи на ремонтирането на манастира. 1247? наша 1831 г."
Размери: 15/20,8 см, тетрадка. Страници от бяла плътна хартия с видим воден знак на лъв и надпис „FFA“. Върху предната корица има фирмен надпис, а върху задната корица допълнително залепен лист с печат, вероятно отново фирмен. Изписана ръкописно с черно мастило. Надписите са с гръцки букви на местно родопско наречие.
Размери: 36/13 см. Списъкът е съставен върху отделни листове от плътна бяла хартия, изписани двустранно, с черно мастило. На всяка страница са оформени по две колони с имена на дарители.
Размери: 47,7/65,3 см; тугра на султана, 2 печата с надпис: „Окр. държ. архив – В. Търново“, на гърба подпис на османотурски и надпис на български: „с. Михалци Павликенска околия“.
Размери: 77/54 см; хартия от венециански произход с воден знак – орел с разперени крила, под него са изписани латинските букви G.E.A. Тугра с червено мастило. Текстът е написан с черно водонеустойчиво мастило.
Размери: 54,4/77,8 см, султанска тугра. Документът е изписан на дивани. Черно мастило с останки от златен рик върху хартия. На гърба на фермана има два подписа за заверка. Също така надпис на гръцки език от Ксантийската митрополия за името на патрона-светец.
На гърба на документа има ръкописна бележка от Тодор Ив. Мумджиев от Т. Пазарджик за откриването на документа и удостоверяване автентичността му от игумена на Рилския манастир с дата 19 юли 1932 г. и восъчен печат на манастира.
Размери: 54,5/78,5 см; плътна, по-скоро бяла на цвят, леко грапава хартия. Има по-голям „украсителен знак“. На гърба има 1 ред с текст на осм.-тур. ез. Под него е записан обяснителен текст за произхода и съдържанието на документа, кой е направил превода, подпис на свещеника на църквата и печат на църковното настоятелство с дата 9 март 1916 г.
Размери: 35,5/54 см. Документът е написан с черно мастило и златна тугра. На гърба на документа: старотурски букви с черно мастило и правоъгълен печат с размери 7,5/3 см, черно мастило и текст „Vu a la Grande Chancellerie et inscrit au Registre matricule des ordres etrangeres le N 1693“.
Състои се от един лист с размери 31,5/18 см, на бяла пожълтяла плътна хартия със следи от мрежа и воден знак луна. Основният текст е на османотурски език, изписан с черно и червено мастило на шрифт рика. На гърба на документа има две приписки на български език с църковно-славянска кирилица – горната изпълнена с лилаво мастило, под нея – с черно мастило.
Размери: 55,5/35,2 см. Ректо - печат върху буюрултията на дивана на Видинския пашалък. Версо - печат „Килифар. Монастирь "Р. Пр. Богородици", надписи на български: „№ 74 - Мюширска (генералска заповед) от Видин. 1842 г; за Плаковския манастир „Св. Илия"; за монастиря „Св. Димитър" в Балкана".
Размери: 78/53 см; с воден знак; тугра на султана, печат „Успение Пр. Богородици“ – Капиново, на гърба – подпис на осм.-тур. ез., надпис на гр. ез. и надпис на български „№ 8 Капиново Търновско“.
Размери: 21,5/26,5 см; подвързан с твърди корици, които са с нарушена цялост. Печат на църквата и воден знак – детелина и инициалите – R CH. Твърди листове с кремав цвят.
