Биографични данни: Анелия Христова Атанасова е родена на 19 май 1949 г. в гр. Варна. Завършва „Спортна педагогика“, „Политология“ и „Международни отношения“. Народен представител в 39-то и 40-то Народно събрание, избрана от парламентарната група на НДСВ. Председател на монархическото дружество „Просветление“ във Варна. Основател на международния турнир по художествена гимнастика „Царица Маргарита Българска“.

Година на дарение: 2020
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Атанасова, Анелия Христова“, Ф. 1708, необработен. Съдържа оригинали нa лична и служебна кореспонденция, покани, картички, поздравителни адреси, грамоти, материали от участие в избори за народни представители, доклади, отчети за дейността й като народен представител, документи от участие във фондации, снимки, печатни произведения.



Регистрирано в: ДА – Варна, ф. № 1708

Биографични данни: Мариела Михайлова Михайлова-Сидерова е родена на 28 окт. 1971 в гр. Варна. Завършва основно образование в VII-ма гимназия „Морис Торез“, средно образование в I ЕГ „Христо Кабакчиев“ с английски език. Висше образование завършва през 1996 г. в Медицински университет – Варна, със специалност медицина. Придобита специалност – вътрешни болести. От 1997 г. работи във Военно-медицинска болница – Варна към Военно-медицинска академия, в отделение по вътрешни болести като интернист, а след това като семеен лекар. Дъщеря е на инж. Михаил Михайлов. Омъжена, има една дъщеря.

Година на дарение: 2020
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Михайлов, инж. Михаил Борисов“, Ф. 1706, необработен. Съдържа оригинали, ръкописи, конструкторски чертежи, архитектурни планове, изчисления, обяснителни записки на обектите, свидетелства, удостоверения и грамоти, снимки. инж. Михайлов е роден на 28 февр. 1934 г. в Суворово. Завършва Строителния техникум „Васил Левски“ във Варна и започва работа в Проектантската организация на града. През 1971 г. завършва Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ) – София, специалност ПГС, и продължава да работи като конструктор в Териториалната проектантска организация. По-значителни проекти, които реализира в този период, са: покрития плувен басейн „Юрий Гагарин“, Партийният дом (Община Варна) – високо тяло, зала за сесии, покривна конструкция, Фестивалният и конгресен център – подземен и надземен паркинг към комплекса на ул. „Пушкин“, Домът на НТС – Варна, магазин на „Мототехника“ – Варна, реконструкция на Куклен театър – Варна, ресторант на язовир „Георги Трайков“ и над 80 други проекта в Добрич, Провадия, Генерал Тошево. От 1991 г. е проектант-конструктор във фирмата „Бушпроект“ – Варна. Проектира базата за краткотраен отдих на КРЗ „Флотски арсенал“ в м. Прибой, жилищен комплекс „Лазур“ – ІІ част, реконструкция и основен ремонт на Националната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“, много баптистки и методистки църкви в окръга. От 2002 г. работи на частна практика. От този период са: разширение на парк-хотел „Магнолия“, вилно селище с плувен басейн „Бисер“ – Балчик, семеен пансионат в „Ален мак” – Варна, преустройство и реконструкция на православен храм в с. Кривня. Носител на награда „Варна“ за 1984 г.; златна значка на Министерство на строежите за проекта „Покрит плувен басейн“ в кв. Чайка; златен орден на труда за проекта „Партиен дом“; орден „Народна Репулика България“ I-ва степен за проекта „Фестивален и конгресен център“.


Регистрирано в: ДА – Варна, ф. № 1706

Биографични данни: Наталия Иванова Бояджиева е родена на 15 апр. 1960 г. във Варна. Завършва българска и руска филология в Шуменския университет „Константин Преславски“. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град. От 1990 година е журналист на свободна практика и член на Съюза на българските журналисти. През 2007 г. получава награда за интервю в конкурса за журналистическо майсторство „Златният тризъбец“, организиран от Дружеството на журналистите по печата – Варна. От 2009 до 2013 г. е кореспондент на сайта „Емигрант БГ“, на радио „Отзвук“ и на в. „Новият Пулс“. От 2010 г. е кореспондент на интернет радио „Татковина“, автор и водещ на рубриката „На пътешествие с Натали“. В последните осем години участва с документални разкази за Китай и Филипините в годишните антологии на ССП (Съюза на свободните писатели) – дружество Варна. Автор е на две книги с разкази: „Светлина от Изтока“ (2016 и 2019) и „Лицата на Филипините“ (2018). От март 2019 г. е член и на АБУЖЕТ – Асоциация на българските журналисти и писатели пътешественици, а от септ. 2019 г. в Световна федерация на журналистите и писателите пътешественици (FIJET - World Federation of Travel Journalists and Writers). Превежда от руски, английски, полски и италиански.
Година на дарение: 2019, 2020
Дарение: Дарението съдържа документи на Иван Неделчев Бъчваров. Той е роден на 2 май 1933 г. в с. Опака (дн. гр.), обл. Търговище, в семейството на Цвята и Неделчо Бъчварови. Завършва Средно педагогическо училище в Силистра и Полувисш библиотекарски институт в София. Участва в бригадирското движение при строежа на яз. Копринка. Работи като методист по библиотечно дело в Окръжен съвет – Варна, отдел „Просвета и култура“. По-късно като главен редактор на в-к „Битова култура“ към Битовия комбинат. Участва в множество обществени и културни съюзи и сдружения – обществен съветник към Комисията по култура в Община Варна, председател на контролната комисия в Сдружението на гражданските клубове за българско национално единство и демокрация, заместник-председател на Съюза на свободните писатели в България, председател на Съюза на свободните писатели – филиал Варна, член на Съюза на журналистите. Писател, поет, журналист. Има издадени над десет самостоятелни стихосбирки, негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия. Стихосбирки – „Диви цветя“ (1976), „Плаващо море“ (1992), „Нежност от тоя свят“ (1994), „Неизвестни сияния“ (2001), „Идвам от любовта“ (2003), „Нежни светкавици“ (2004), „Иван Бъчваров или следобедът на нежността“ (2005); „Гърдите на феята“ (1997), пиеса, драма; „Подстригване на активисти“ (1998), поетична критика от епиграми; „Зората им е местожителство“ (2002), роман; „Раят на дяволите“ (2002), огледален фарс в три действия и др. Награди – Специална литературна награда за поезия Кремиковци (1983), Награда на Националния конкурс за стихове на морска тематика (1992), награда от Община Варна и БМФ за стихосбирката „Плаващо море“ (1992), Грамота от книгоиздателство „Инфомаркет“ по повод 70-годишнината му и за високи художествени постижения в литературата (2003) и др.
Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Бъчваров, Иван Неделчев“, Ф. 1702 и съдържа документи от периода 1974–2019 г.: биографична справка (2019); поздравителни адреси и писма (2000–2003); грамоти (1992-2003); членски книжки и карти (1993–1997); стихосбирки (1976–2005); антологии на ССП – филиал Варна, под редакцията на Ив. Бъчваров (1974–2018); проза (1982–2002); снимки на Ив. Бъчваров с колеги – писатели и приятели (1987-2005).

Регистрирано в: ДА – Варна , ф. № 1702; 1704

Биографични данни: К.д.п. Богдан Христев Богданов е роден на 20 януари 1951 г. в Пловдив. През 1973 г. завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и започва да плава като трети пом.-капитан на м/к „София“. До 1984 г. работи в системата на БМФ, като стига до капитан на кораб през 1982 г. Работи като капитан-пилот в отдел „Портови флот и пилотска дейност“ на „Пристанище Варна“ ЕАД, плава в чужди компании чрез „Трансимпекс“, развива частен бизнес, управлява „Портови флот“ до приватизацията му, след което за година и половина се връща отново в БМФ. През януари 2004 г. оглавява дирекция „Морска администрация“ – Варна, където през 2000 г. работи като началник отдел. От май 2010 г. е председател на Българска морска камара – Варна.
Година на дарение: 2019
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като учрежденски фонд „Българска морска камара – Варна“, Ф. 1697. Съдържа 67 архивни единици с документи от периода 1993–2018 г. ‒ Решение на Варненски окръжен съд за: вписване като юридическо лице с нестопанска цел – сдружение (1993), промени в Устава и Управителния съвет (1998–2016); устави (Б.д.); отчетен доклад на Управителния съвет (1993-2016), Контролен съвет (1998–2003); протоколи и материалите към тях от заседания на Управителен съвет (1998–2018), Контролен съвет (2000–2018), Общи събрания (1997–2001), Общи годишно-отчетни и отчетно-изборни събрания (1998-2018); отчетен доклад за дейността (2007–2016); резултати от проведена анкета с организации и фирми от морския бизнес във Варна (1997); доклади и стратегии за развитието на Пристанище – Варна, морското дело и морския бизнес (1997–2009); становища по проекти, наредби и законодателни въпроси, свързани с морското дело и морския бизнес (1999–2015); меморандуми за сътрудничество с браншовите сдружения от морската индустрия и с Бургаската морска асоциация (2005); Споразумение между Българска морска камара, Община Варна, Българска строителна камара, Варненска туристическа камара и „Книги за Варна“ ДЗЗД за създаване на „Варненска бизнесакадемия“ (2005); покани, програми и поздравителни адреси до и от Българска морска камара за участие в научни конференции, чествания и тържества (1998–2018); Информационен бюлетин (1998–2007); регламенти и образец на анкетна карта за провеждане на годишната номинация за награда „Свети Николай Чудотворец“ (Б.д.); предложения за номинации, протоколи за определяне носител на награда „Свети Николай Чудотворец“ и за утвърждаване на почетни членове на Българска морска камара (2001–2008); Годишна класация на фирми от Българска морска камара (2016); Списък на носители на наградата „Свети Николай Чудотворец“ (Б.д.); графични проекти на образец на диплома, знак (лого) и предметна награда „Свети Николай Чудотворец“ (Б.д.).

Регистрирано в: ДА – Варна, ф. № 1697

Биографични данни: Веселина Кирилова Господинова е дъщеря на Кирил Иванов Господинов. Завършила е немска филология и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Стефан Данаилов. Актриса, телевизионен водещ, мотиватор, писател. Създава проекта „Баш майстора“, който включва – изложба-платна, винилна изложба и пътуващо кино. Последните й инициативи включват „Документален разказ за една легенда“ изложба в Държавен архив – Варна, посветена на 85 години от рождението на Кирил Господинов и издаването на книгата „Баш майстора завинаги“. През 2019 г. участва в документалния филм „Гешев“.
Година на дарение: 2019
Дарение: Дарението съдържа документи и снимки на актьора Кирил Господинов. Роден във Варненското село Гроздьово на 24 май 1934 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. Същата година е поканен в Ямболския драматичен театър. След това играе в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна (1966–1971) и Театър „София“ (от 1971). Щатен артист в Студио за игрални филми „Бояна“. Член на Съюзa на българските филмови дейци (1971) – дългогодишен член на ръководството на секция „Актьори“ при „Съюз на българските филмови дейци“. Кирил Господинов играе във филмите „Понеделник сутрин“ (1966), „Шведски крале“ (1968), „Птици и хрътки“ (1969), „Нощем с белите коне“, „Тримата от запаса“ (1971), „Бон шанс, инспекторе!“, „Петък вечер“ (1986), „Момчето си отива“. Най-известен е с главната си роля във филма „Баш майсторът“ и неговите продължения. Има над 47 роли в киното и над 150 превъплащения на театрална сцена. Умира във Варна на 18 апр. 2003 г. Награден е с: орден „Кирил и Методий“ I степен (1984); III награда за мъжка роля за пиесата „Поглед към вековете“ на „Театрален преглед“ (Велико Търново, 1968); I награда за мъжка роля на „Районен преглед за българската драма и театър“ (Варна, 1969); III награда „за мъжка роля“ на „Театрален преглед“ (София, 1969); III награда „за мъжка роля“ за ролята на „Шабан“ в пиесата „Човекоядката“; Награда за мъжка роля за ролята на „Спиро“ във филма „Тримата от запаса“, „Фестивал на българския игрален филм“ (Варна, 1971).
Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Господинов, Кирил Иванов“, Ф. 1696. Съдържа 56 архивни единици с документи от периода 1960‒2018 г. ‒ Свидетелство за кръщене (1960); препис-извлечение от акт за смърт (2003); членска карта от Съюза на българските филмови дейци (1995); плакати от честване на 80 години от рождението на Кирил Господинов в с. Гроздево (2014); статии в периодичния печат (Б.д.); афиш и материали от изложба, посветена на 85 години от рождението в Държавен архив – Варна (2018); книгите на: Мандаджиев, Ат. „Баш майстора“ (1986), Машев, Кр. „Баш майстора Кирил Господинов“ (2004) и Господинова, В. „Баш майстора завинаги“ (2018); афиши и дипляни от театралните спектакли: „Има ли смисъл да утепваме мечката“, „Петлето“, „Комуната“, „Зелената брадавица“, „Хамлет – принц датски“ (1968–1970); снимки от роли в театъра и киното (б.д.); портретни снимки (1970–2003); семейни снимки и албуми (1979–1984).

Регистрирано в: 1696, ф. № 1696

Биографични данни: Доц. д-р Георги Маринов, д.м. е роден на 13 авг. 1939 г. в гр. Добрич. Завършва медицина в гр. София през 1963 г. Има придобита специалност по анатомия. Заместник-ректор на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна (1985–1987) и директор на Медицински колеж – Варна; ректор на МУ – Варна от 27 април 1987 до 26 ноември 1990 г.; ръководител на Катедрата по анатомия, хистология и ембриология на МУ – Варна (2000–2005). Член на Експертна комисия „Медицина“ към Национален фонд научни изследвания при Министерството на образованието и науката (1991–1992); Изпълнителен директор на Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет (2000); член на Акредитационния съвет Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет (2004-2009). Публикува множество научни трудове. Участва в разработване на международни научни проекти. Главните теми на научно-изследователската му дейност са: А. Структура, ултраструктура, хистохимия и имуноцитохимия на стената на артериите и вените в норма и при някои заболявания; Б. Микроваскуларизация на дебелото черво, кожата и стените на артериалните и венозни съдове в норма и при някои заболявания; В. Структура, ултраструктура, хистохимия и имуноцитохимия на съдови трансплантати и протези – артериални, венози, сърцеви клапи; Г. Биоматериалите в медицината; Д. Палеоантропология.
Година на дарение: 2019
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Маринов, доц. д-р Георги Русев“, Ф. 1700 и съдържа предимно документи от научно-изследователската му дейност ‒ диплом за хуманна медицина; диплом за научна степен „Кандидат на медицинските науки“; удостоверение за специалност по анатомия, диплом за научно звание „Доцент“; свидетелство за експерт на НАОА към МС на Република България; почетен член на Съюз на учените – Варна; почетни знаци, дипломи и грамоти; научни авторски трудове от участие в научни конференции, конгреси, симпозиуми и международни срещи; документи от събирателска дейност; кореспонденция; рецензии и др.

Регистрирано в: ДА – Варна , ф. № 1700

Биографични данни: Марко Неделчев Илиев е роден на 9 март 1937 г. в с. Стожер, Добричко. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по филология. Работи като журналист в регионални печатни издания, в БНТ – София и Радио Варна. Съосновател и главен редактор на в. „КИЛ“ (Култура, изкуство и литература) от дек. 1992–дек. 2005 г. Творческите му изяви са като белетрист, литературовед, поет, културолог, есеист и публицист. Издава книги в различни жанрове и е автор на десетки научни статии, доклади, студии и научни съобщения. В началото на 1999 г. получава четири номинации от Международния Биографичен Център Кеймбридж за: „Изтъкнати личности на 20-ти век“, „Международен човек на годината“, „За постижение на 20-ти век“ и „2000 забележителни интелектуалци на 20-ти век“. Почетен член на Сдружението на писателите – Варна и Сдружението на българските писатели.
Година на дарение: 2019
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Илиев, д-р Марко Неделчев", Ф. 1699. Съдържа 58 архивни единици с документи от периода 1960‒2019 г. ‒ Автобиография (2019 ); Биографични бележки (Б.д.); заповеди на: ректора на Институт за чуждестранни студенти (ИЧС) „Г. А. Насър“ за преназначаване на Марко Илиев като ст. преподавател по български език (1975); председателя на БАН - акад. А. Балевски за зачисляване на Марко Илиев като аспирант (1985); рецензия на дисертационен труд „Човекът и поетът Александър Вутимски“ на Марко Илиев, от к.ф.н. Хр. Йорданов (1984); дисертация за присъждане на научна степен „Кандидат на филологическите науки“ на Марко Илиев на тема „Човекът и поетът Александър Вутимски“ (1988); грамоти на Марко Илиев от институции за приноса му в литературата и създаване и развитието на в. КИЛ (1995–2012); документи от творческата дейност: литературна и театрална критика (2000–2018), стихове и стихосбирки (2000–2004), разкази (2010), „Последните. Неовековен роман“, (роман) (2008); рецензии от Марко Илиев за творби на Ат. Липчев, Биньо Иванов, Любен Петков и М. Михайлов (1973–2012); слова за отбелязване паметта на творците – Кольо Севов, Димитър Стойчев, Емил Иванов, В. Цанкова и Богомил Тодоров (1982–2014); Проекто-статут на учредяваната литературна формация „Съвременник“, към ОК на ОФ – Варна (1986); Концепция за развитието и дейността на в. КИЛ от Марко Илиев (1992); списък на състава на творчески литературен клуб „Съвременник“ с председател Марко Илиев (Б.д.); кореспонденция на Марко Илиев с приятели и колеги по творчески въпроси (1976–2013) като гл. редактор на в. КИЛ, свързана с издаване на материали във вестника (1995–2011); покани за участие в културни срещи и конференции (1997–2003); поздравителни картички (2001–2005); рисунка на д-р Марко Илиев и Емил Иванов от Иван Наков (1998); снимки: портретна (Б.д.), с приятели – Цв. Дечев, Хр. Германов и Мина Германова [1960]; Мих. Берберов и Мих. Михайловски (1980), на Национална литературна конференция във Варна (1976), в редакцията на в. „Черноморски маяк“ (1977), в редакцията в. „Маяк“ с Алекси Филипов, Мари Ваханян, Михаил Михайлов, к.д.п. Георги Георгиев, Тони Загорова и Дора Николова (1980), като гл. редактор на в КИЛ при връчване на награда „Варна“ от кмета Христо Кирчев (1998).


Регистрирано в: ДА – Варна , ф. № 1699

Биографични данни: Тодор Стоянов Абаджиев е роден на 18 март 1927 г. в с. Въглен, Варненско. Завършва ВИНС „Димитър Благоев“ – Варна. През 1954 г. започва работа в Окръжен държавен архив – Варна. От 1968 г. постъпва в Окръжен и по-късно в Областен комитет на БКП – Варна като завеждащ сектор „Партиен архив“. Публикува множество трудове по въпроси от националноосвободителното движение на българския народ от края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в.
Година на дарение: 2019
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Абаджиев, Тодор Стоянов“, Ф. 1698. Съдържа 76 архивни единици с документи от периода 1956‒2016 г. ‒ Спомени с биографични сведения (2016); Спомени от за посрещането на Червената армия и установяване на Народнодемократичната власт на ОФ на 9-ти септември 1944 г. в с. Въглен, Варненско (1986); библиография на трудовете и бележки към тях (2012); Благодарствена грамота от Държавен архив – Варна (2012); публикации на историческа тематика (1956–2008); публикации на партийна тематика (1966–1993).

Регистрирано в: ДА – Варна , ф. № 1698

Биографични данни: Варта Берберян – Гарабедян - дъщеря на Арам Берберян – Датèв. Родена във Варна на 18 март 1953 г. Завършва Държавно музикално училище „Добри Христов“ – Варна и Българска Държавна Консерватория – София. Работи като учител по музика и като артист – оркестрант (контрабасист) в ДАНПТ „Варна“. Пише стихове, има издадени 3 стихосбирки – „Смесена кръв“, „Ноктюрно за флейта“ и „Черните клавиши“, както и сборник с разкази – „Нюанси“. Участва и в редица сборници и алманаси, нейни стихове са публикувани в периодичния печат.

Година на дарение: 2018
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Берберян - Датèв, Арам Хрант“. Съдържа 158 архивни единици с документи от периода 1911‒2016 г. ‒ Автобиографична справка (Б.Д.); Свидетелства от Арменска религиозна община и Арменска апостолическа църква - Варна за раждане и кръщене (1927-1998); Орденска книжка (1977);
Грамота и награди (1994-2002); Публикации в българската и чуждестранната преса, материали за фондообразувателя (1976-2016); Музикални произведения - оперета „При чешмата“ (1951-1957), „Лирическа песен за град Варна“ (1957), кантата „Песен за свободата“ (1958-1959), щимове от пиесата „Последния бал“ (1961), щимове от пиесата „Барабанчица“ (1962), „Моряшка любов“ (1964-1965), струнен квартет „Ескизи“ (1967-1972), „Любов от лятото“ (1971), детски мюзикъл „Приключения СРЯДА срещу СЪБОТА“ (1972), детски мюзикъл „Ха да видим кой -кого?“ (1973), детски мюзикъл „Цар Салтан“ (1975-1976), „Празничен възглас“ (1996-2009), цикъл „Музика за малките“ (1997), „Ода за България“ (1997-1998), 4 рондели „Пътища, спомени и гари“ (1997-2000), втора симфония „Германска“ (1996-1998), детски песни цикъл „Лятно настроение“ (1999), „Размишление“ – инвенция-кончертанте за цигулка и оркестър (1999-2000), детски мюзикъл „За приятелството“ (2005), ""Встъпление в морско синьо"" (Б.Д.), „Жена“ (Б.Д.), естрадно-сатиричен мюзикъл „Зодии“ (Б.Д.); Нотни произведения от събирателска дейност на Арам Берберян – Датев (Б.Д.); Музикални творби с аранжимент на Арам Берберян - Датев (Б.Д.); Плакати, програми и покани за концерти (1959-2007); CD/DVD с произведения на Арам Берберян - Датев (Б.Д.); Удостоверения от Арменско училище и училища във Варна за това, че е служил като учител и лектор по музика и пеене (1958-1964); Удостоверения от Радио Варна, Народна опера Варна, предприятия и учреждения за това, че е служил като звукорежисьор, музикален редактор, диригент, ръководител на музикални школи, пианист и ръководител на хор (1960-1991); Трудова книжка (1969-1991); Телеграми и картичка (Б.Д.); Снимки на Арам Берберян – Датев (1927-2001), със семейството си (1927-1981), от изяви с хорове и състави на арменската общност (1945-1977), от творческата му дейност (1953-1987), от изяви на фестивала „Човекът и морето“ (1974-1975), среща с арменската общност във Варна (1993), албуми с документи и снимки „Творчески път на Арам Берберян - Датев“ (Б.Д.); Снимки на роднини на Арам Берберян – Датев: Вахагн Датевян - дядо (1911), Вартухи Датевян - майка (1915-1924), Хрант Арам Берберян - баща (1919), Аршалуйс Берберян - леля (1921-1927), Антарам Датевян - баба (Б.Д.), Вахагн Датевян - дядо (Б.Д.).
Дарението съдържа документи на Арам Хрант Берберян - Датèв, роден на 3 дек. 1926 г. във Варна, следва в Българската държавна музикална академия специалност пиано и учи извънредно композиция при проф. Панчо Владигеров. Работи като музикален педагог, ръководи хорови и разнородни музикални състави в Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Попово, Девня и др., от 1962 г. е музикален ръководител на Държавната филхармония, създава естрадно-симфоничен оркестър. Пише театрална музика за постановки на Варненския, Добричкия и Шуменския театър; автор е на една оперета, един балет-спектакъл, музика за естрадно-сатирични спектакли и други музикално-сценични творби; кантатно-ораториални и оркестрови опуси; вокални цикли и песни, инструментална музика; музика към театрални постановки; забавни песни по стихове на Б. Тодоров, К. Севов, Ат. Стоев и други, музика за деца – детски песни и музикално-сценични спектакли (детски мюзикъли) и др. Получава международно признание с номинации, удостоявания и награждавания като композитор, пианист, диригент, хормайстор и аранжор. Умира на 21 апр. 2011 г. във Варна.

Регистрирано в: ДА – Варна

Биографични данни: Добри Христов - Вацке - внук на Добри Христов Иванов

Година на дарение: 2018
Дарение: "Дарението съдържа документи на Добри Христов Иванов - задълбочен изследовател на българския музикален фолклор, основоположник на музикалната педагогика и музикознание в България. Автор е на едни от най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература, на песнопения от различни богослужебни последования. Роден във Варна на 14 дек. 1875 г. Завършва Варненската мъжка гимназия, следва в Пражката консерватория. Работи като: учител и лектор по музика във Варненската мъжка гимназия, Втора мъжка гимназия - София, директор на Музикалното училище – София, учител по музика в Трета мъжка гимназия – София, директор на Държавна музикална академия. Основа и ръководи редица хорове - хора на музикалното дружество „Гусла“ - Варна, граждански хор „Родна песен“ - София, през 30-те поема диригентството на най-големия български хор – хорът на църквата „Александър Невски“. Член на Българската академия на науките. Създава огромен брой хорови и солови песни - „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“, „Дафино вино“, „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“, „Леле, Божке“; „Хвалите имя Господне”, „Златоустова“, „Общодостъпна“ литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“. Умира в София на 23 януари 1941 г. Първото постъпление е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Христов, Добри (Добри Христов Иванов)“ през 1983 г. През 2018 г. ново дарение е регистрирано като пореден опис с 21 архивни единици - партитури на български народни песни, обработени от Добри Христов (1904); нотен текст: „Ныня отпущаещи раба твоего“ (1935), „Достойно есть“ (1940); писма от Добри Христов до Йордан Тодоров по творчески и лични въпроси (1912-1930); портретни снимки на Добри Христов (1927-1940); снимки на Добри Христов и семейството му (1905-1940); снимка на катедралния хор с диригент Стоян Бешков (1896).


Регистрирано в: ДА – Варна

Биографични данни: Масис Бердж Хаджолян е роден на 16 март 1932 г. във Варна, основно образование завършва във Френския колеж „Свети Андрей“ – Варна, средно – във II Мъжка гимназия и Музикално училище „Добри Христов“ – Варна, специалност цигулка. През 1957 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Прокурор и окръжен прокурор на Варна; преподавател по Конституционно право във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“; декан на юридическия факултет и член на Академичния съвет; доктор по право; специалист по въпросите на европейското право; автор на редица книги - „Българската конституция и съвременният конституционализъм“, „Конституцията и контрола за законност“, „Правни гаранции за правата на човека“, „Учение за държавата и конституционното право“, „Конституционно право на Република България“, „Държава. Право. Конституция“, „Европейско конституционно право“, „Съдебната власт“, „Прокурорът. Законност. Истина. Защита“ и др. Активно участва в обществения живот на Варна. Дългогодишен член и зам. председател на културно-просветна организация „Ереван“ - Варна, общински съветник, член на УС на Съюза на учените - Варна, почетен член на Съюза от 2012 г. Награждаван е с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - втора и първа степен, през 2007 г. е удостоен с почетен знак за заслуги - златен на община Варна, а през 2015 г. - с „Почетен знак с лента на прокурора на Република България“.

Година на дарение: 2017
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Хаджолян, Масис Бердж“. Документите са дарени от него през 2017 г. Съдържа 73 архивни единици - автобиографична справка (2016); пътеписи (1979, 1989); дипломи и свидетелства за степени на оразование, научни степени, квалификации и курсове (1948-1997), зрелостно свидетелство от държавното музикално училище - Варна (1952), диплом за висше образование от софийския университет "Св. Кл. Охридски" (1957), диплом за образователна и научна стрепен "доктор" (1997); дипломи, грамоти и удостоверения за награждаване (1983-2016); монографии (1993-2017); бележници със записки (2016, б.д.); трудова книжка (1956-1992); кореспонденция с роднини (1956-1992); снимки на Масис Хаджолян (2007-2012), от ученически и студентски години (1937-1955), от срещи със съвипускници (1949-2014), с роднини (1932-2016), от оществени и научни форуми (1972-2016); документи на д-р Бердж Саркис Хаджолян (баща на Масис Хаджолян) - свидетелство за зрелост от I мъжка гимназия - Варна (1920), диплом за висше оразование от Виенския университет (1927), позволително за практикуване на медицина (1927), слова и сценарии за отбелязване на годишнини и празници (1983).

Регистрирано в: ДА – Варна

Биографични данни: Огнян Каменов Горанов - архитект, син на арх. Камен Бебинов Горанов

Година на дарение: 2016
Дарение: Дарението съдържа документи на Камен Бебинов Горанов – роден на 19 май 1925 г. в с. Вълчедрум, Ломско. Завършва архитектура в Държавен университет – Варна (1951). Работи като архитект в Проектантска организация – Варна (1952–1958), а през 1958–1964 г. – в ГНС – Варна, отдел „Култура“. От 1964 до 1985 завежда отделение за реставрация и консервация при Окръжна дирекция „Културно – историческо наследство“ – Варна. Умира през 1985 г. във Варна.
Първото постъпление е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Горанов, Камен Бебинов“ през 1987 г. През 2016 г. ново дарение е регистрирано като пореден опис с 237 архивни единици: Автобиографичен разказ (б.д.); Списъци с реставрирани и адаптирани сгради (б.д.); Статии от арх. Камен Горанов на архитектурна тематика (1964-1980); Доклади на арх. Камен Горанов за архитектурни обекти (1978-1984); Сценарии за радио и телевизионни предавания (1975-1980); Проекти на обществени сгради в гр. Варна - Ресторант „Почивка“ (1957), Дом на художествената самодейност (1964), Универсални магазини бул. „Карл Маркс“ (1969), Архитектурен комплекс „ул. „Крали Марко“ - Дом за именуване на деца, Дом за бракосъчетание (1973-1987), Дом на актьора (1975), Дом на писателя (1977-1978), Радио Варна (1979), Механа „Вятърна мелница“ (1980), Филиал „Варненска комуна“ (1980), Младежки комплекс на ПКУ „Младост“ (1984), Детска градина кв. „Хр. Ботев“ (б.д.); Проекти на обществени сгради извън гр. Варна - Читалище „Съгласие“ – Каварна (1960-1982), Читалище „Пробуда“ - Суворово (1970), Поща и Административно-битов компекс на „Минстрой“ - Суворово (1972), Представителен дом на Министерство на тежката промишленост (МТП) в комплекс „Чайка“ (1972), Вила на Министерство на химическата промишленост (МХП) – „Златни пясъци“ (1972-1978), Обсерватория и планетариум – Кюстендил (1974), Представителен дом на Министерство на тежката промишленост (МТП) (1986); Проекти за реконструкция и изграждане на музейни сгради - Музей на съпротивата - Варна (1953), Римски терми - Варна (1972), Военно-морски музей - Варна (б.д.), Музей и художествена галерия - Каварна (1971-1972), Къща-музей - Провадия (1980), Защитна сграда - Музей на мозайките - Девня (1980), Къща-музей „Съби Дичев“ - Вълчи дол (1981), Сграда за музейна сбирка - Дългопол (б.д.); Проекти на паметници и паметни плочи - Паметник на старшина Д. Ив. Димитров (паметника на матроса) - Варна (б.д.), Паметник на Янко Костов - Варна (б.д.), Паметник на Гиню Стойков (б.д.), Паметник на Атанас Александров - Герчо - м. Шерба (1967), „Убежище на подводничарите“ - с. Долни чифлик (1974), Костница-паметник - с. Партизани (1974), Паметник на Н. Ив. Маринов - с. Караисен (1981), Kостница и крипта - Каварна (1981), Паметник на загиналите войници - с. Г. Киселово (1983), Паметник на загиналите войници - с. Синдел (1983), Възпоменателна плоча пред мелницата - с. Рудник (1984); Заснемания на архитектурни обекти и селищни системи; Проекти за реконструкция и изграждане на религиозни сгради; Проекти за реконструкция и изграждане на частни сгради; Снимки с роднини, колеги и приятели; снимки и негативи на обекти.


Регистрирано в: ДА – Варна

Биографични данни: Христо Наумов Ботев е роден на 26 авг. 1949 г. в Оряхово. През 1967–1968 г. работи като багерист в пристанище Свищов. Следва (1970–1974) във ВФСИ „Д. А. Ценов“ – Свищов, специалност ОМОИИ (Организация на машинната обработка на икономическата информация). От 1975 г. работи в „Център по транспортна кибернетика“ – Варна (ЦТКА), ръководи изграждането на автоматизирани системи за БМФ, Пристанищен комплекс Варна, БДЖ-гара Варна и управление Варна, Кораборемонтен завод Варна. От 1987 г. е началник отдел „АСУ“ (Автоматизирани системи за управление) на летище Варна ЕАД, след това е ръководител звено за летище Варна (2007–2007) и началник отдел „Информационни технологии“ към Главно управление(2007–2014). Занимава се с рисуване и живопис, участва в редица самостоятелни и съвместни изложби в страната. Негови картини са притежание на колекционери в България, Австралия, САЩ, Германия, Холандия, Шотландия и др. От 2013 г. работи графики по текстове на книги.
Година на дарение: 2015
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Ботев, Христо Наумов". Съдържа 24 архивни единици с документи от периода 1973‒2014 г. ‒ автобиография; автопортрет на Христо Наумов Ботев (1973); грамоти за участие в изложби (1981–1984), рисунки на тема Средновековен Свищов (1983–2014), копия на картини (живопис); отзиви в пресата (1996‒2014); Алманах за развитие на летищните системи на Летище Варна ЕАД за периода 1987–2006 г. с приложения (2005); сертификати (2007); DVD с материали от творческата и служебната дейност на фондообразувателя.

Регистрирано в: ДА ‒ Варна, ф. № 1644

Биографични данни: Владимир Беков – внук на контраадмирал Вълчо Динев Желев.
Година на дарение: 2014
Дарение: Дарението съдържа документи на Вълчо Динев Желев – роден е в с. Железник на 23 февр. 1926 г. Завършва Карнобатската гимназия през 1945 г. Редовната си военна служба отбива през 1946–1947 г. в 12-и мотострелкови полк в гр. Елхово. Първите години от службата му като офицер във Военноморския флот (ВМФ) са 1948–1954 г. като заместник-командващ по политическата част на подразделение. През 1952 г. Завършва шестмесечен морски курс в Народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” – Варна, а през 1954 г. започва следването си в Общовойскова военна академия „Г. С. Раковски” – София, а през 1970 г. – едногодишен академичен строеви курс Санкт Петербург. Заместник-началник на Политотдела на ВМФ, началник на Политотдела. През1978 г. получава званието контраадмирал. Награден с много военни и дипломатически отличия в България, СССР, Германия, Полша, Виетнам, Куба и др. Носител е на орден Народна република България, първа и втора степен. Съавтор е на: „История на българския военноморски флот”, Военно издателство, 1989 г. Умира на 14 ноем. 2010 г. във Варна.

Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Контраадмирал Вълчо Динев Желев". Съдържа 139 архивни единици с документи от периода 1926‒2013 г. ‒ автобиография и родословно дърво (2000); грамоти и дипломи за основно и средно образование (1957–1972); орденски книжки на В. Желев за награждаването му с орден „Червено знаме (7 септ. 1954) и с орден „НР България", І степен, (16 февр. 1990); пътеписи за Виетнам, Кампучия (дн. Камбоджа), Лаус и Куба от периода (1980–1983); снимки от служебната му дейност.

Регистрирано в: ДА ‒ Варна, ф. № 1635

Биографични данни:  Милко Димитров Георгиев е роден на 6 септ. 1931 г. във. Варна. Завършва висшето си образование през 1956 г. в Държавна музикална академия – София, със специалност хорово дирижиране. От 1959 до 2000 г. е преподавател в Музикално училище „Добри Христов“ – Варна по „История на музиката“ и „Хорово дирижиране“, ръководител на учебния хор.
Година на дарение: 2014
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Георгиев, Милко Димитров". Съдържа 81 архивни единици с документи от периода 1958‒2013 г. ‒ автобиографични и биографични документи (б.д., 1972, 2013); протоколи от заседания на ръководството на Академичен хор „Иван Нивянин" (1965), планове за работата (1966–1967), отчети и отчетни доклади за дейността (1965–1966), сведения за посещения на хористите на репетиции (1966), списъци на хористи (1965–1967); материали от среща с ръководството на мъжки хор „Дружна песен“ (1973), проблеми на художествената и организационна работа (1971), планове и програми за дейността (1971–1975), снимки на хористи от концерти (1972–1974), на хорове и състави от концерти и туристическа дейност (1959–1984); афиши от проведени концерти и музикални събития (1958–1990).

Регистрирано в: ДА ‒ Варна, ф. № 1634

Биографични данни: Павлина Циганчева е родена на 14 юли 1933 г. в Свиленград. Завършва гимназия, а след това акушерство в Пловдив. Омъжва се за известния оперен певец Стефан Циганчев, по това време вече солист във Варненската опера. Пише разкази, фейлетони и романи.
Година на дарение: 2014
Дарение: Част от документите от дарението са на Стефан Георгиев Циганчев – роден на 14 апр. 1929 г. в Свиленград. Постъпва като певец в Художествения ансамбъл на трудова повинност София. През 1952 г. е назначен като солист във Варненската опера. През 1959 г. на конкурс във Виена получава II награда и лауреатско звание. Гастролира в Япония през 1962 г, а през 1965 гастролира в Китай и Монголия. Специализира в „Большой театър“ през сезона 1966–1967 г. През 1969 г. за високи художествени постижения получава званието „Заслужил артист“, а през 1975 г. – „Народен артист“. Дългогодишен член на Съюза на музикалните дейци. Награден е с орден „Кирил и Методий“ I и II степен. Председател на секцията по Академично гребане във Варна. За цялостна творческа дейност и за развитие на Варненската музикална култура през 2005 г. е удостоен със „Златен почетен знак с лента За заслуги към Варна“. Умира на 17 апр. 2006 г.

Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Циганчев, Стефан Георгиев". Съдържа 89 архивни единици с документи от периода 1944‒2014 г. ‒ автобиографични сведения за житейския и творчески път на Стефан Циганчев; поздравителни адреси и грамоти (б.д.); програми от спектакли с участието на Стефан Циганчев (б.д.); нотни текстове (б.д.); снимки на Стефан Циганчев (1944‒б.д.).

Регистрирано в: ДА ‒ Варна, ф. № 1641

Биографични данни: Бистра Варнева – журналист в БНТ, РТВЦ – Варна, автор и водещ на предаването „Черноморско утро”; кореспондент, отговорен редактор на в. „Стандарт” – Варна; гл. редактор на РТВЦ, в. „Позвънете Новини”, Радио Фокус – Варна (през 2006 г. става първия главен редактор на радиото), редактор в РТВЦ-Варна, от 2009 г. е автор на документалната поредица „№ 1 - туризмът"; дъщеря на инж. Пенчо Донев Варнев.
Година на дарение: 2010
Дарение: Дарението съдържа документи на Пенчо Донев Варнев – роден на 21 окт. 1927 г. във Велико Търново. Завършва висше образование в Държавен университет „Св. Кирил Славянобългарски” – Варна, специалност строителен инженер. От 1959 г. работи в Окръжната строителна организация – Варна, през 1968 г. преминава в СУ „Заводски строежи” – Девня, от 1971 г. е началник строеж на „Строителен комплекс” – Девня; от 1976 г. е началник строеж на „Нов домостроителен комбинат”, след завършването му е началник строеж – „Жилищно строителство” към „Строително-монтажен комбинат” – Варна. След пенсионирането си през 1987 г., работи като консултант и началник на обекти към фирма „Венцислав Дорелов” ЕООД. Награден е два пъти с орден „Георги Димитров” и с орден „9 септ. 1944 г.” – Първа степен. Носител е на златна значка „Кольо Фичето” и други отличия. Избиран е три пъти за окръжен и общински съветник, бил е член на ИК на ОНС – Варна. Повече от десет години е инспектор в Окръжната комисия по Държавен народен контрол. Умира на 15 юни 2009 г. във Варна.

Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Варнев, Пенчо Донев". Съдържа 112 архивни единици с документи от периода 1926‒2000 г. ‒ автобиография (2000); биографични документи (1946–1997); отличия и награди (1969, 1974, 1980); документи от трудовата дейност на фондообразувателя като: главен инженер на Окръжна строителна организация – Варна (1963), главен инженер на Строително управление (СУ) „Заводски строежи” – Девня при първия етап от строителството на ТЕЦ – Варна и първото разширение (1967, 1973, 1974), началник управление на СУ „Заводски строежи” – Девня (1968–1969), началник строеж на „Строителен комплекс” – Девня (1971–1976), началник строеж на Нов домостроителен комбинат – Варна (1976–1977); писма до съпругата му Венка Тодорова Георгиева (1949–1950), до него и семейството му (1955, 1977–1987); портретна снимка на Пенчо Донев Варнев (1940); снимки от туристически лагери (1943–1944), от екскурзии (1962–1986), от служебната му дейност (1964–1974).

Регистрирано в: ДА ‒ Варна, ф. № 1621

Биографични данни: Маргарита Векова Денева е родена на 4 юли 1931 г. във Варна. През 1949 г. е приета в курса по живопис на проф. Кирил Цонев в Художествената академия. След дипломирането си живее и работи като художник на свободна практика във Варна. Има 17 самостоятелни изложби, участия в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изкуство в Чехия, Русия, Алжир, Тунис, Мароко, Нигерия, в Хале – 1988 г. и в Чикаго, САЩ – 1993 г. Носителка на четири първи награди за живопис от окръжни изложби – Варна, награда от Национална изложба 1964 г. от СБХ – София и награда в жанра „Голо тяло”. Отличена е с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен (1972) и „13 века България”. Нейни творби притежават Софийската градска галерия, Националната галерия, много галерии в страната, както частни колекционери в чужбина. Живее и работи във Варна.
Година на дарение: 2008
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Денева, Маргарита Владкова". Съдържа 82 архивни единици с документи от периода 1931‒2008 г. ‒ автобиографии (1999, 2008); удостоверение за раждане (1931) и дипломи за завършено образование (1941‒1955); репродукции на картини (1955–2008); протоколи с описи на картини, покани, афиши и отзиви за нейни изложби (1971–2008); общи изложби (1949–2004); отзиви и интервюта за творчеството й (1967–2000); писма и поздравителни картички до нея (1973–2001); портретна снимка (1990) и снимки с колеги (1960–2001). 

Регистрирано в: ДА ‒ Варна, ф. № 1612

Биографични данни: Георги Антонов Петров е роден на 3 март 1928 г. в с. Асеново, Никополско. През 1968–1969 г. специализира във Военноморската академия в Петербург, Русия. През 1976 г. защитава дисертация за участието на Българския военноморски флот в Отечествената война 1944–1945, а година по-късно е избран за доцент по военна и морска история. Умира през 2008 г.
Година на дарение: 2007
Дарение: Дарението е регистрирано в Държавен архив ‒ Варна като личен фонд „Петров, Георги Антонов". Съдържа 305 архивни единици с документи от периода 1911‒2008 г. ‒ автобиографии; удостоверение за раждане (2003); дипломи (1954–1976), свидетелство за присъждане на научно звание (1977), моряшки (1984) и служебен (1988) паспорт; лекции по теория на вероятностите и по военни дисциплини (1953–1960); грамоти и поздравителни адреси (1962–2008); монографии (1966–2006), статии (1958–2005), научни съобщения и доклади (1968–1996); интервюта (1985–2003); сценарии за филми и радио беседи (1965–1992); документи от служебната му дейност като: преподавател във Висше военноморско училище (ВВМУ) „Никола Йонков Вапцаров" – Варна (1960–2001), служител и директор във Военноморски музей – Варна (ВММ) (1981–1998), заместник-председател на сдружение за създаване на национален морски музей (1991–1999), председател на дружеството за българо-кубинска дружба (1988–2004); лична кореспонденция от него до роднини, приятели и познати (1955–2000).

Регистрирано в: ДА ‒ Варна, ф. № 1608