Фондове

В Държавен архив – Бургас се съхраняват документи за: историческото, икономическото, културно-просветното и социално-политическото развитие на Бургаския край от Освобождението до наши дни; отчуждаването на имоти по различни закони; оземляването на бежанци, малоимотни и безимотни; национализацията на индустриалните предприятия; селскостопански земи и гори; реабилитиране на репресирани по Закона за гражданска реабилитация на репресираните лица.

Най-ранният оригинален архивен документ е от 1766 г., написан на гръцки език, и се отнася за имотното състояние на манастира „Света Анастасия“. От началото на ХІХ век датират турски тапии, владала и квитанции.

Първият регистриран учрежденски фонд в архива на 20 септември 1952 г. е на Областната училищна инспекция (1906–1944) с изключително ценна информация за състоянието на образованието, както и на читалищното дело в Бургаско. Първият личен фонд е на адвоката Йови Воденичаров – радетел за българската просвета и култура, обществен деец, участник в Учредителното събрание, избиран за народен представител. Фондът е регистриран на 15 септ. 1960 г., а документите се отнасят за периода 1844–1893 г.

Сред най-интересните учрежденски фондове в архива са тези на: Градско общинско управление – Бургас; Градско общинско управление – Поморие; Градско общинско управление – Карнобат; Еврейска община – Бургас; Бургаско архиерейско наместничество; Търговско-индустриална камара – Бургас; Окръжен съвет – Бургас; Пристанище – Бургас; Параходни агенции в Бургас; Областна дирекция на полицията – Бургас; Областна полицейска инспекция – Бургас; Околийско управление – Бургас; ДСО „Нефтохим“ – Бургас; ДСО „Рибно стопанство“ – Бургас; Женско просветно благотворително дружество „Самосъзнание“ – Бургас; Държавна търговска гимназия – Бургас.

В архива се съхраняват множество документи на дейци с местно значение, сред които са фондовете на: Архимандрит Рафаил Вълчанов, Нико Попов, Г. Шагунов, В. Върбанов, Д. Караджов, Петко Росен, Г. Попаянов, Я. Керемидчиев, Лефтер Мечев, Димитър Арнаудов, Жени Патева, Георги Луков, Родов фонд Зуркови, Найден Бораджиев, Петко Задгорски, Георги Дипчев, Родов фонд Хашнови. От около 250 лични фонда само два – на краеведа Горо Горов и на арх. Деви Симеонов, не са дарени на архива.

Сред най-интересните документи са: възвание на епископа на Велес Авксентий към паството му във връзка с църковните борби (1865), дневниците на народния учител, будител и секретар на първата българска общинска управа в Бургас след Освобождението Стоян Шивачев, които отразяват важни обществено-политически събития – подготовка на избори за депутати в Областното събрание, посрещането в Бургас на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богороди и на Сливенския митрополит Серафим (авг. 1878 – дек. 1880), стенограма от срещата на бургаската делегация с руския генерал Скобелев и министър Йонин (28 май 1879); снимка на участници в национално-освободителните борби, между които са Нестор и Рафаил Мойсееви, Петко Киряков (Капитан Петко войвода), Тодор Икономов, Атанас Узунов, Стоян Шивачев и д-р Георги Странски  (1879); спомени, снимки и сведения за Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. от Петко Росен, Димитър Арнаудов, Лефтер Мечев и др.; карта, собственост на преображенеца Димо Янков, ползвана на 28–30 юни 1903 г. на конгреса на „Петрова нива“ от Главното боево тяло; документи и снимки за строителството и откриването на Бургаското пристанище (1889–1903); преписки и протоколи за дейността на Коджа Буковския манастир (1904–1906); снимки на толстоисти и на къщата на толстоистите в с. Ясна поляна (1906); протокол от митинг на 5000 бургаски граждани, участвали в завземането на гръцката църква „Успение Богородично“ и провъзгласяването й за българска църква „Преображение Господне“ (16 юли 1906); снимки от тържество в двора на училището в Малко Търново по повод Хуриета (1908), на участници в Балканските войни (1912–1913), на папския делегат монсеньор Йосиф Ронкали (ХХІІІ папа) в Малко Търново (1925); съдебно дело за признаване правото на собственост на българите върху манастира „Св. Георги“, присвоен от гръцкото духовенство (1914–1934); протокол от откриване на Първото свободно българско училище в Малко Търново след Освобождението (1913); оригинални партитури на композитора Георги Шагунов – химна на „Независимостта“ (1908), „Победата на Черноморци при Бунар Хисар на 19–20 окт. 1912 г.“ и „Един завет“ (1934); бюлетин на Бургаската община по повод превземането на Одринската крепост (13 март 1913); дневниците на писателя Петко Росен за Балканската и Първата световна войни (1912, 1917), за срещите му с видните писатели Иван Вазов, Елин Пелин, Минко Неволин, П. Яворов, Антон Страшимиров, Пенчо Славейков, с художника Владимир Димитров – Майстора (1918–1928); литературно-критични прегледи на Петко Росен „Сурвакници“ за излезлите от печат произведения на български автори (1923–1940); снимки за строителството на Техническото училище в Бургас от личния фонд на Георги Дипчев – син на Райна княгиня и основател на училището (1923–1925); снимки и документи за участието на видната общественичка Жени Патева в международни конгреси и конференции (1908–1929); свидетелства от Българската девическа гимназия в Солун и от Одринските мъжка и девическа гимназии (1906–1921); отчетни доклади на Бургаската окръжна постоянна комисия със сведения за броя на етническите групи на населението, на изселените и заселените турски семейства в Бургас и окръга в края на ХІХ в., за броя на регистрираните чужди граждани (1927–1928); документи за изселванията на евреите и за конфискуване на имотите им (1942–1943); снимки на масоните в Бургас (б.д.), на консулите в Бургас (1907), на рибната борса (1930), на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Обрешков, на крайморския булевард и морските бани (1910), на 24-ти Черноморски пехотен полк с дирегент Г. Шагунов; следствено дело № 371 / 1978 г. от Първо РПУ на МВР за самоубийството на младата бургаска поетеса Петя Дубарова (1979); снимки и документи за строителството и развитието на Нефтохимическия комбинат (1962–1984) и др.

Списък на фондовете