ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' - София

Фондове

'' ''

Архивните фондове, съхранявани в ДА-София, могат да бъдат групирани условно в два масива: фондове, влизащи в състава на Държавния архивен фонд (ДАФ) и фондове на Градския и Окръжен партийни архиви и техните структури, приети на съхранение съгласно договор, сключен на 08.07.1993 г. между ГУА при МС и ВС на БСП. Традиционните текстови документи на хартия преобладават, но се съхраняват и архитектурни чертежи, научно-техническа документация, картографски и фотографски материали, документи, писани на кожа, документални филми, аудио ленти.

Фондовете от състава на ДАФ се разделят основно на учрежденски фондове и фондове от личен произход.

Учрежденските фондове съдържат документи на органи на местното управление и съдебната власт; политически, обществени, религиозни и др. институции и организации; финансови, стопански и търговски дружества и предприятия; институции, заведения и организации от сферите на образованието, здравеопазването, спорта, туризма и културата; предприятия от областите на селското и горско стопанство, съобщенията, комунално-битовото обслужване; средства за масова информация и др. Основните видове документи в тях са: нормативни документи; документи от висшестоящи организации; протоколи от заседания на управителни органи; програми, планове, отчети, доклади, анализи, кореспонденция по дейността; бюджети и баланси; научно-технически документи; научни разработки; документи от международно сътрудничество; щатни разписания, лични и служебни досиета и др.

'' ''

Във фондовете от личен произход преобладават автобиографии, спомени, дипломи, статии, монографии, учебници, рецензии на научни трудове, грамоти, кореспонденция и др.

В масивите на Градския и Окръжния партийни архиви са приети фондове на Градския и районните комитети на БКП, Областния и околийските комитети на БКП, първични партийни организации при учебни заведения, учреждения и предприятия и др. В тях се съдържат основно протоколи от пленуми и заседания на бюрата, снимки, спомени и др.

Сред първите заведени в архива фондове са “Софийско градско общинско управление” (ф. 1К), “Софийско градско училищно настоятелство” (ф. 5К), “Софийска градска училищна инспекция” (ф. 7К) и др. Основната част от документите са създадени в периода от Освобождението на България (1878) до наши дни. Запазени са и документи от времето на Отоманската империя. Във фонда на Селско общинско управление – с. Лопян, Ботевградско (ф. 605К) се съхранява документ от 1645 г., написан на османотурски език върху кожа, за спорни мери между селата Лопян и Брусен. Сред другите документи от периода преди 1878 г. по-интересни са: кондика на църквата "Св. Неделя" от 1820 г., годишна равносметка на Софийската църковна община за 1867-1868 г., съхранявани във фонд “Църковни настоятелства в София и Софийски окръг” (ф. 1293К) и др.

Сред най-значимите фондове, свързани с историята на София и бившия Софийски окръг е фондът на Софийското градско общинско управление – ф. 1К (7 описа, 6829 а. е). Основната част от документите са създадени през периода 1878-1944 г. Запазени са и отделни документи от 1863 г., 1874 г., 1945-1950 г. Фондът съдържа: наредби и правилници по устройството на общината и дейността на общинската администрация; протоколи от заседания на общинското управление; преписки с държавни, общински, обществени, стопански и др. институции и организации; заповеди по дейността на общинското управление; бюджети на общината; почетни дипломи и грамоти; регистри по гражданско състояние; снимки; архитектурни планове и скици и др.

''

Историята на общинското управление в София се допълва от документите във фонда на Софийския градски народен съвет – ф. 65 (13 описа, 3285 а. е., 1929-1995 г.), съдържащ: постановления; заповеди; правилници; протоколи от сесии на съвета и заседания на общинската управа; доклади, преписки и др. По-интересни сред тях са: постановления, решения и др. за обявяване площите на антична Сердика и средновековен Средец за археологически резерват (1971 – 1976) и утвърждаване на генерален план за ново международно летище (1972-1974); доклади и справки за възстановяването и развитието на София; изложение от Централната консистория на евреите до Парижката конференция на четиримата по положението на българските евреи преди и след 09.09.1944 г. (1946), снимки, дарени на съвета от Еврейския научен институт.

Интересни документи за развитието на общинското управление в България след Освобождението се съдържат във фонда на Самоковското градско общинско управление – ф. 41К (5 описа, 1057 а. е., 1803-1944 г.) Запазени са: заповеди и окръжни от висшестоящи органи на власт и управление; протоколи от заседания на общинското управление; преписки, правилници и др. Особено интересни са: постановлението на императорския руски комисар за разделяне на Княжеството на учебни окръзи (1879); временните правила за народните училища (1878); преписката по убийството на Димитър Петков; манифестът за обявяване война на Румъния (1916) и др.

Поглед върху историята на Софийски окръг и Софийска област дават документите от фондовете на Окръжния народен съвет – София и Софийската областна дирекция. Във фонда на Окръжен народен съвет – София – ф. 614 (18 оп., 10701 а. е.; 1944-1987 г.) са запазени заповеди и наредби от министерства и други висши институции, протоколи от сесии на съвета, планове, доклади, отчети, архитектурни планове, скици и др. Сред тях са: наредби от МЗ и ОНС – София за имотите на югославски поданици на българска територия (1950); архитектурни планове за частни строежи в окръга; квартално-застроителни планове на селища; градоустройствени скици на селата в Софийска околия и др.

Други значими фондове, съхранявани в архива са фондовете на Софийска областна дирекция – ф. 61К (4 описа, 1231 а. е., 1907-1948 г.) и ф. 40 (6 оп., 1106 а. е., 1942-1954 г.). Във ф. 40 са запазени окръжни, заповеди, протоколи на общински управи и специални комисии, изборни преписки, кореспонденция със Съюзническата контролна комисия, Министерство на войната и др. за: иззети имущества от съветските войски, уреждане на гранични въпроси с Югославия и др.; доклади и сведения за партизанското движение, референдума против монархията, административното, политическо и стопанско положение в околиите и др.; регулационен план на Софийска област (1945); устави на акционерни дружества и др.

Един от най-интересните фондове, свързани с благоустройството на София е този на Дирекция на водопровода “Рила – София” – ф. 38К (3 описа, 5622 броя а. е., 1880-1944 г.) Запазени са: доклади, преписки, поемни условия, тахиметрични снимки, ситуационни планове, карти, скици. Интерес представляват плановете за строежа на язовирната стена “Бели Искър”, ВЕЦ “Симеоново”, ВЕЦ “Мала църква” и др.

Фондът на първото висше учебно заведение в България – Софийския университет “Св. Климент Охридски” – ф. 994К (12 описа, 783 а. е., 1885-1952 г.) е един от най-ценните, съхранявани в архива. Основни документи са: протоколи от заседания на Академичния и факултетните съвети; устави; правилници; преписки с други университети, преподаватели, държавни институции и др.; дипломи, грамоти, лични досиета на преподавателския състав и др.

Документи, свързани с развитието на образованието след 1878 г. се съхраняват и във фонда на Софийското градско училищно настоятелство – ф. 5К (3 описа, 1006 броя а. е., 1861-1946 г.) Запазени са: правилници; протоколи от заседания на настоятелството; заповеди и окръжни по дейността; преписки относно преименуване на училища, откриване на специализирани паралелки, определяне на стипендианти по завещанието на Ив. Н. Денкоглу и др.

Документите във фонда Медицинска академия – София – ф. 3863 (4 описа, 822 а. е.; 1972-1992 г.) представят развитието на висшето медицинско образование и здравеопазването. Запазени са: правилници; статут на МА (1992); устави на академията и на “Маймекс” АД; протоколи от заседания на Академичния съвет, Координационния съвет и др.; планове за научно-изследователската дейност; доклади и информации за участие на специалисти в симпозиуми, конгреси и др., досиета на рационализаторски предложения и др.

В София се намира единственият по рода си Републикански научно-практически институт за спешна медицинска помощ “Николай Иванович Пирогов” – ф. 1997 (3 описа, 609 а. е., 1950-1993). Фондът съдържа протоколи на управителни органи, програми за научни конференции и сесии, научни трудове на специалисти от института, снимки и др.

Фондът на Софийския областен съд – ф. 3К (8 описа, 10589 а. е., 1882-1959 г.) съдържа: фирмени дела за регистрация на банки, съюзи, кооперации, дружества и организации; граждански дела, наказателни дела, дела по Закона за защита на държавата. Сред тях е делото срещу проф. Адолф Мусман във връзка с изготвянето на градоустройствен план на София с приложени планове и преписки (1935). В архивния фонд на Софийския градски съд – ф. 55 (4 оп., 1992 а. е., 1931-1986 г.) се съдържат протоколи, фирмени, политически, наказателни и граждански дела, годишни планове и др.

Интерес представляват фондовете на Българска народна банка и клоновете й в гр. София – ф. 1554 (6 описа, 3513 а. е., 1912-1984 г.) и Българска народна банка – Софийски централен клон – ф. 379К (4 описа, 2564 а. е., 1890-1950 г.), съдържащи кредитни досиета на дружества и частни лица, досиета на депозити за пазене, на депозирани ценности на лица от еврейски произход и др.

Голям брой негативи на снимки, свързани с икономическото, политическо и културно развитие на София се пазят във фонда на редакцията на в. “Вечерни новини” – ф. 1851 (2 описа, 7280 а. е., 1953-1977 г.).

Особено ценни документи се съхраняват в личните фондове на: инж. Иван Иванов, столичен кмет през периода 1934-1944 г. – ф. 1353К (2 описа, 134 а. е., 1923-1944 г.); Иван Лекарски, помощник кмет на София, председател на Софийското училищно настоятелство, народен представител и председател на парламентарната комисия по просвета – ф. 1345К (1 опис, 359 а. е., 1859-1961 г.); Хаджи Ненчо Дончев Палавеев, търговец от Копривщица – ф. 60К (1 опис, 231 а. е., 1882-1935 г.) и др. Документи на нетрадиционен носител – стъклени плаки с негативи се пазят в личния фонд на Люба Дагорова Кутинчева – ф. 1328К (2 описа, 187 а. е., 1898-1948 г.).