ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

І. БИОГРАФИЯ НА СТОЯН НИКОЛОВ МИХАЙЛОВСКИ

 

Стоян Николов Михайловски е роден на 7 януари 1856 г. в Елена. Син е на възрожденския книжовник Никола Михайловски и племенник на търновския митрополит Иларион Макариополски. Учи в Елена, Търново и Цариград. В Цариград завършва Султанския френски лицей (1872). Учителства в Дойран (1872–1874), където участва и в църковно-националните борби. От 1875 г. учи право в Екс ан Прованс (Франция). По време на Руско-турската война (1877–1878) напуска университета и се завръща в България. След Освобождението работи като адвокат и съдия, главен редактор е на пловдивския в. “Народен глас” (1880). Продължава образованието си във Франция и се дипломира през 1883 г. Отново е адвокат, съдия и учител. Извънреден преподавател е по френски език в Юридическия и Историко-филологическия факултет, доцент по всеобща литературна история във Висшето училище (1895–1899) и във Военното училище. Народен представител (1886–1887, 1894–1896 и 1903–1908). От 1901 до 1903 г. е начело на Македоно-одринската организация в Княжество България и е председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Пътува в Западна Европа и се среща с френски политици, държавници и общественици, пропагандирайки идеите на македоно-одринското революционно движение и целите на Илинденско-Преображенското въстание (1903).

Сътрудничи на цариградските сп. “Ден”, в. “Век” и сп. “Читалище”, букурещкия в. “Стара планина”, редактира в. “Софиянец” и в. “Народен глас”; участва в списването и на: “Периодическо списание”, в. “Средец”, “Денница”, “Извор”, сп. “Българска сбирка”, “Мисъл”, в. “Ден”, “Пряпорец”, “Знаме”, “Червен народен календар” на широките социалисти, сп. “Съвременник”, “Съвременна мисъл”, в. “Реформи”, “Балканска трибуна”, “La Bulgarie”, “Courier de Balkans”, “Духовна пробуда”, “Свободна трибуна”, “Общо дело”; “Църковен вестник”. Публикува белетристика в юбилейни сборници, “Сборник за наука, книжнина и народни умотворения”, сп. “Демократически преглед”. Заедно с Антон Страшимиров основават сп. “Нов живот”, където намират място редица негови сатирични произведения.

Публикациите му в сп. “Мисъл” излизат и в отделен отпечатък под заглавие “Мирза Абас”, “Безрадостни думи”, “Сатири” и пр. Автор е на десетина брошури на френски език с политическо съдържание, в които неизменно отстоява българската национална кауза. Във в. “Реформи”, печатен орган на ВМОК, публикува статии на френски език, а в “Независима мисъл” – две дълги политически писма, отправени до княгиня Вишневска в Париж, които са отпечатани и в отделни брошури. По-главните му белетристични произведения са: “Сатирически сонети”, “Сатирически диалози в проза”, “Източни легенди”, “Книга за българския народ”, “Книга за онеправданите”, “От развала към провала” и пр. Негов е текстът и на ученическия химн “Върви народе възродени”. Заради политическата си публицистика, голяма част от която е с антимонархическа насоченост и по-специално за статията “Потайностите на българския дворец”, публикувана във в. “Ден” (1904), е даден под съд през 1904–1905 г. за обида на княз Фердинанд І.

От 1882 г. е дописен, а от 1898 г. редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).

Умира в София на 3 август 1927 г.

 

ІІ. ИСТОРИЯ НА ФОНДА

 

Документалните материали на Стоян Михайловски са дарени от проф. д-р Стоян Саев, внук на фондообразувателя. Документите са в добро състояние. В подвързаните течения на вестниците “Ден” и “Напред” има липсващи броеве.