Фондове
Първият фонд, заведен на 3 август 1961 г., е Околийско управление на МВРНЗ – Габрово. Първият личен фонд е на Никола Иванов Чушков – учител от Трявна.
Най-старият оригинален документ в архива е турска тапия за собственост от 1763 г.
Най-новият документ е от 2004 г. на DVD формат - Филм за габровския краевед Илия Габровски “Моят учител”.
По интересни в архива са:
- учрежденските фондове на Градски общински управления в Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна, Окръжен съд – Севлиево, Околийско инженерство – Габрово; колекциите от документи за учебното дело преди Освобождението и за историята на Габрово (1805-1944) г.; Априловска гимназия – Габрово; Държавно механотехническо училище “Д-р Никола Василиади” – Габрово; Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил”; фондове на музеи – ЕМО “Етъра”; АЕК “Боженци”; Дом на хумора и сатирата; фирма “Делта Х” – с данни за паметници и паметни плочи в Габровско; - личните фондове на Илия Габровски, Богомил Даскалов, Недялко Каранешев, Никола Чушков, Нено Гунев, Рачо Стоянов, Иванчо Хадживасилев, Елена Доскова – Рикарди, арх. Атанас Донков, арх. Никола Гръблев, д-р Константин Вапцов, ген. Майор Петър Николов – Балканеца, Лазар Попминков, Стефан Добрев. Интерес представляват съхраняваните в архива: преписки по завещанията на видни габровски личности, благодетели на българското образование като Васил Априлов, д-р Никола Василияди, Радион Умников, Николай Палаузов и много други; списък на благодетели на габровските училища (1872); лични документи на възрожденците Йосиф Соколски, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Тодор Бурмов; ръкописни вестници преди Освобождението; преписка за трансбалканската железница Севлиево –Габрово—Казанлък-Стара Загора през Шипченския проход (1897); кореспонденция на габровци с Петко Рачев Славейков, Кръстьо Пишурка, Георги Начевич, д-р Константин Стоилов, Владимир Димитров – Майстора; с професорите: Йоханес Ремке, Ерих Хайде, Д. Михалчев и др.; спомени за участие в четата на Цанко Дюстабанов; в Българското опълчение (1877-1878 г.); в Съединението, Сръбско-българската война (1885 г.); за превземането на Одрин (1913); в Първата световна война, Отечествената война; театрален договор с директора на Миланската скала за участието на Елена Доскова – Рикарди (първата българка пяла в Миланската скала) в оперни представления (1929) в Ла Скала; ценна информация за занаятите в Габрово през 1886 г.; документи от дейността на индустриални предприятия (19-20 век); емлячни регистри на част от населението на Габровска област; Летописни книги и албуми на училища (от края 19 в.); документи на църкви и манастири.