Размери: 15/20,8 см, тетрадка. Страници от бяла плътна хартия с видим воден знак на лъв и надпис „FFA“. Върху предната корица има фирмен надпис, а върху задната корица допълнително залепен лист с печат, вероятно отново фирмен. Изписана ръкописно с черно мастило. Надписите са с гръцки букви на местно родопско наречие.
Размери: 54,4/77,8 см, султанска тугра. Документът е изписан на дивани. Черно мастило с останки от златен рик върху хартия. На гърба на фермана има два подписа за заверка. Също така надпис на гръцки език от Ксантийската митрополия за името на патрона-светец.
Размери: 11/16,5 см; репродукция на снимка от 1868 г., черно-бяла, матирана, каширана; има липсващи части. Ръкописен надпис на гърба: „Васил Левски, сниман от вуйчо Тома (вероятно в Букурещ) А. Белковски“.
Размери: 6,5/10,5 см. Черно-бяла, с паспарту. Образът е в елипсовидна форма. Има надпис отпред: „Вуйчо Станю С. Хитров от гр. Ловеч. … (не се чете) в Ботевата чета). На паспартуто, отпред и на гърба, има надпис със златно мастило на черен фон, с името на фотографа и адреса му - P. T. Facirov, Букурещ.
Размери: 10,4/14,3 см. Черно-бяла. На гърба с по-късен надпис: "Стою К. Бобутанов от Д. Райково като опълченец от 1877 г. (седналият в опълченска униформа) отзовал се в опълчението по внушението на Левски. „Избягах - пише той през 1895 г. - ненадейно от селото си, понеже бях чул от един въстаник, който тайно се промъкна в селото ни една вечер и преспа у мене, истинското име на когото и до днес не зная, и който ме насърчи и убеди, че скоро ще се записват във Влашко въстаници, то аз веднага заминах през Цариград - Варна - Русчук - Гюргево - за Плоещ в Румъния, гдето изпосле се записах и аз в числото на българските опълченци".
Размери: 10,7/16,5 см. Черно-бяла, с паспарту. Има надпис на гърба: „Вуйчо Денчо С. Хитров опълченец на Шипка, род. от гр. Ловеч ? умира през 1885 г. вследствие и простуда и и нефрита получен от там. Пил е при жажда конски пикоч от локвите там". На паспартуто, отпред и на гърба има надпис със златно мастило на бял фон с името на фотографа и адреса му ? Т. С. Хитров и сие, София.
Размери: 6/10,5 см; портретна снимка; черно-бяла, матирана, каширана; на лицевата страна - печатен надпис: „Т. Хитров и И. Буреш“; на гърба ? печатен надпис: „Славянска фотография на Т. Хитров и И. Буреш. София, срешто Александровската градина между Войнишка и Рилска улица“ и ръкописен текст: „1887, 3/ХІІ. Това е Пенчо Славейков – поета след излизането на „Момини сълзи“ нещо излизаше Библиотека Св. Климент. АБ“.
Размери: 57/80,5 см. Водонеустойчиво мастило. На гърба надпис на гръцки с превод на български език: „На 1888 год на 1-и януари дядо Нико Каишев получил от съдилището фермана за Св. Архангел църквата“. Съхранен е в специална кутия от поцинкована ламарина с размери: 18,4/13/5 см.
Размери: 11/16 см; портретна смнимка; черно-бяла, матирана, каширана; на лицевата страна печатен надпис: „Т. С. Хитров“, на гърба - „Славянска Светлописница. Т. С. Хитров, София“.
Размери: 18,5/24 см; тетрадка с твърди корици. Ръкопис с мастило. Има номерация на страниците от автора от 1 до 69.
Свещеник Марин Караджов е роден на 4 март 1840 г. Първоначално работи като терзия, но се самообразова. През 1864 г. става учител, като имал право в училището да упражнява и занаята си; доставя първия буквар на славянски език и става първият учител в Чепеларе, който преподава на родния български език. След година, когато е ръкоположен за свещеник в църквата „Св. Богородица“, той е първият свещенослужител, който започва да води и богослужението на български език. Снабдява се и с черковна литература на славянски и старобългарски език. Въвежда регистър на кръщенията, венчанията и опелата в църквата. Той добре осъзнава принадлежността си към българския род, има силно чувство за историзъм и изпитва желание да „пренесе“ в бъдещето спомена за различни исторически събития и започва да пише своите живописни бележки. С тях става известен като първия летописец на Чепеларе. Най-късната дата, която е спомената в записките, е 1908 г. Изглежда те са писани във или около тази година по някакви основни бележки или дневник-хроника на събитията. Записките се отличават със сравнителна точност – на места до дни. Те обхващат периода от 1820 г. до първото десетилетие на ХХ в. Съдържат данни за важни исторически събития от национален и регионален мащаб: за произхода и наименованието на Чепеларе; основателите на селището, откупуването на имотите около него от юруците; за първата църква в Чепеларе и Рупчос (местно название на район в Средните Родопи); църковното и просветно дело; Априлското въстание, освободителната Руско-турска война, Сенклеровия бунт и дейността на Капитан Петко войвода; политически събития като Съединението и последвалата го Сръбско-българска война; построяване на чепеларското читалище „Родопска искра“ и дейността му; данни за чепеларски фамилии и други общи исторически бележки за живота на българите от онова време. Много точно са регистрирани природни явления и събития, сполетели населението беди, промените в цените на храните, материалното състояние на жителите на Рупчос. Записките на поп Марин са написани на ръка, на родопски чепеларски диалект, което ги прави уникални и като обект на изследване от страна на езиковедите. Правописът е почти фонетичен, на места с опити да се спазват граматически правила. Съдържат още сведения за рода, за децата на свещеника. Впоследствие записките са ползвани като източник и са цитирани в много исторически разработки. С тях свещеникът се нарежда сред първите краеведи и будители в Родопите. Общественик, читалищен деец и председател на местното читалище, борец за църковна независимост.
Размери: 26/38,5 см. Рисунка темпера, черен и цветен туш, перо. Релефен печат от червен восък. С богата орнаментика, декоративна плетеница и два декорирани кръгли медальона, единият с инициалите на 9-та пехотна Плевенска дивизия, а другият с годината 1917.
