ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ"

English  


фОНДОВЕ


 

            В Централния държавен архив се съхраняват учрежденски фондове за периода от Освобождението на България през 1878 г. до наши дни, лични фондове, документи, от чужди архивохранилища и частни лица, свързани с историята на България и документи на бившата БКП.

            За периода до Освобождението на България (1878 г.) в ЦДА се съхранява  сравнително малък масив от документи. Документите във фонда на Гюмюшгердан,  дават сведения за икономическото състояние на населението в Южна България, бита и етническия състав на населението в Родопите. Във фонда на Върбишки султани Герай се съхраняват не само оригинални тапии, съдебни решения, писма на османотурски език за подялбата на владенията между техните наследници и придобитите от тях имоти, но и документи за споровете им със селяните, за откупуването и събирането на данъците в Шуменска, Новопазарска, Провадийска и други кази, за събирани такси и др.

            На специално съхранение са отделни оригинални документи от Христо Ботев Любен Каравелов, Васил Левски, Стефан Стамболов, а във фонда на Михаил Греков, се съхраняват спомени, записки и статии за тях. Особено ценен е фондът на Българската Екзархия и подведомствените й митрополии в Османската империя (Турция), в който се съхраняват ферманът за създаването, както и документи за отношенията между правителството и църквата, уставът на Екзархията след вдигане на схизмата, изложение за уреждане на юридическото положение на българските екзархийски имоти в Турция, тапии за тях и др.

Документите на висшите държавни институции на законодателната, изпълнителната, съдебната и църковната власт в България и на подведомствените им структури от освобождението до наши дни, а също така и на органите на Временното руско управление в България (1877-1878), на законодателните и изпълнителните ведомства в Източна Румелия (1879-1885), на административно-териториалните органи на изпълнителната власт, действали в новоприсъединените към България земи в Беломорска Тракия и в Македония през 1915-1918 и 1941-1944 г. придават на ЦДА облик на  национално хранилище. Това са преди всичко фондовете на върховните органи на държавната власт - Канцелария на императорския руски комисар в България, Народно събрание, Областно събрание на Източна Румелия, Държавен съвет (1881-1883) Mонархически институт, Регентство, Председателство на Народна република България, Министерски съвет, министерства. Отложените в тези архивни фондове документи, отразяват историята на модерната българска държава, а именно: полагането на основите на политическото и административно устройство на Княжество България и Източна Румелия; Учредителното събрание и приемането на първата българска конституция; Съединението и Независимостта на България; борбата за национално обединение; развитието на българския парламентаризъм; драматичните събития на  9 юни 1923 г., 19 май 1934 г., 9 септември 1944 г. и др; както и развитието на икономиката, банковото дело, просветата и културата. В тези направления са фондовете на обществените и частните - стопански, финансови, професионални, политически, патриотични, емигрантски, научни и културно-просветни, религиозни организации, дружества, съюзи, фирми, и др., съществували в Княжество (след 1908 г. - Царство) България, както и на техни клонове и филиали, открити в новоприсъединените през 1915-1918 и 1941-1944 г. територии в Тракия, Беломорието и Македония, а също така и фондове на български обществени организации, учредени в Цариград преди и след Освобождението, както и тематичните документални колекции, комплектувани и съхранявани в ЦДА. В архива са запазени и архивните фондове на големи частни и държавни банки, на банки с български и чужд дялов капитал и на български клонове на чужди банки. ЦДА съхранява запазени документални материали за учредяването и дейността на редица научни институти с изследователски или приложен характер, на научни, научно-популярни и културно-просветни дружества, комитети и съюзи в сферата на природните науки и на хуманитаристиката. Архивните фондове на професионалните сдружения в сферата на свободните професии и в отделни сектори на интелектуалния и техническия труд също се съхраняват в ЦДА: "Съюза на общинските служители", "Съюза на българските адвокати", "Сдружението на българските съдии", "Инженерно-архитектната камара", "Съюза на българските инженери и архитекти", "Дружеството на столичните журналисти", "Съюза на периодичния печат", "Съюза на българските писатели", "Съюза на артистите" и др.

Друга тематично обособена група от архивни фондове в ЦДА е тази на българските обществено-политически и културни организации в чужбина и чуждите културни дружества в България и др.

            Най-ценни според своето съдържание и значение за българската история, както и в зависимост от художествената им изработка са съхраняваните в архива реликви на Третата българска държава: Търновската конституция и Манифестът за обявяване на Независимостта на България, а също и последвалите конституции и конституционни проекти. Към тази група са и документите на Монархическия институт, които отразяват функционирането на държавата през периода във всички области и направления. В този архивен фонд се съхраняват едни от най-интересните и ценни документи: укази, тронни слова и речи на Фердинанд І, преписки на Интендантството и цивилната листа, албуми със снимки от различни събития, кореспонденция и др.

Многобройни са указите, законопроектите и законите, протоколите, постановленията наредби и мотиви към тях за организиране и провеждане на дейността на правителство в областта на държавната политика в различните направления, укази на Държавния съвет на НРБ, постановления, разпореждания, заповеди на МС по дейността, протоколи от заседания с приложения по отчуждаване на общински имоти, генерални сметки по строителството, рационализаторски предложения, работни проекти и др.; отчети по изпълнение бюджета на държавата, състоянието на Столична голяма община след бомбардировките (1944 г.), по финансови задължения на страната към Германия (1946 г.), за индустрията на НРБ, списъци на лица с национализирани предприятия (1951 г.),  плащания по Крайовската спогодба (1951), заповеди за плащания по отчуждени имоти, преписки за определяне курса на лева, указ за създаване на свободни безмитни зони (1987 г.), бюлетини за дейността на митниците и др. В архивните фондове на  ЦДА се съхраняват и документи за бежански имоти на българи от Егейска и Одринска Тракия (Гърция, Турция), Македония, Румъния и Югославия. Това са лични досиета и домакински сведения с описание на изоставените имоти по населени места, преписки по изоставени имоти, лични досиета с описание на имотите, получени от българската държава като обезщетение, доклади, клетвени декларации на бежанци от 1944 г. за изоставените от тях имоти в Гърция и Югославия и др.

         В ЦДА се съхранява и документалният масив на бившата БКП. База на архивния му фонд стават документи на Задграничното бюро, донесени от политемигранти,  завърнали се от СССР. Тук е най-голямата тематична сбирка с материали по националния въпрос. Тя започва да се сформира през 1968 г. от оригинални документи, снимки, спомени, свързани с националноосвободителното движение на българите в Македония, Тракия и Добруджа. Централно място в този масив заема фондът на висшите органи на БКП. Запазени са материали от конгреси и конференции (протоколи, програми, отчетни доклади, резолюции, устави, правилници и др.) от учредяванета на БКП до 1989 г; документите от дейността на ЦК на БКП и неговите органи на колективно ръководство - Пленум, Политбюро, Секретариат и помощен апарат. В този масив са включени и  фондовете на други представителни органи и помощни структури, действали в периода до Втората световна война. Значителен е документалният масив на известни партийни дейци: Димитър Благоев, Христо Кабакчиев, Васил Коларов, Кръстю Раковски, Станке Димитров - Марек, Антон Иванов и др. като по обясними причини централно място заема фондът на Георги Димитров като представител на българското и международно комунистическо движение.

Освен във фондовете на държавните институции, на политическите и обществени организации, активният политическият живот на страната има отражение и в съхранените и обработени в архива лични фондове. Документалното наследство на министър-председателите д-р Константин Стоилов, д-р Васил Радославов, ген. Рачо Петров, Андрей Ляпчев, д-р Петър Гудев, Иван Ев. Гешов, Александър Стамболийски, Иван Багрянов, проф. Богдан Филов и на министрите проф. Димитър Йоцов, Христо Калфов, Григор Василев, Райко Даскалов, Христо Стоянов, Славейко Василев, Димитър Гичев, Георги Кулишев, Първан Драганов, ген. Никола Жеков, ген. Климент Бояджиев, ген. Никола Михов, Димитър Шишманов, Александър Людсканов, Константин Величков, Иван Стоянович, Найчо Цанов и редица други.

            Сред техните документи като исторически извори с особено голяма стойност могат да се посочат дневниците на д-р Константин Стоилов, на проф. Богдан Филов, на Марко Балабанов, генерал Никола Михов, генерал Константин Жостов, Григор Василев, Димитър Шишманов, д-р Никола Генадиев и др. Същото се отнася и до спомените на Петър Пешев, Велчо Велчев, Султана Рачо Петрова, Димитър Йоцов, П. К. Чинков, Коста Скотунов.

Ценен извор за историята е личната кореспонденция, съхранявана в тези фондове. Поради сравнително късното създаване на държавните архиви, много документи на държавните учреждения като официални доклади, изложения, писма, дипломатически рапорти, са се запазили в личните фондове. За някои исторически събития и явления, като например национално-освободителното движение на българите след Берлинския конгрес, по обясними причини, официални документи почти няма. Основната изворова база за тях се намира в личните фондове на неговите дейци. Най-значими и пълни са личните фондове на ген. Александър Протогеров, на Тодор Александров, Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов, Гьорче Петров, Михаил Герджиков, П. К. Яворов, Георги Попхристов, Христо Силянов, Тома Карайовов, Иван Михайлов, инж. Христо Станишев, Борис Сарафов, Стоян Михайловски, Коста Митев Саръкостов, на добруджанските дейци Иван Пенаков, Петър Габе, Христо Капитанов, на западнопокраинския деец, поета Емануил Попдимитров и редица други. В техните фондове се съхраняват важни програмни документи на революционните и легалните организации - устави, правилници, статути, меморандуми, мемоари, окръжни, изложения, писма, характеризиращи както революционните организации като български, така и свидетелстващи за българския характер на Македония, Тракия, Западните покрайнини, Добруджа и Моравско. Сред тези документи особено важно значение имат кореспонденцията, лична и организационна, дневниците и спомените на водачи и редови участници.

            Българските военни дейци имат своето особено значимо място в борбата за налагане и утвърждаване на българската държавност. Във войните за защита на суверенетитета на България (Сръбско-българската война от 1885 г.) и за национално обединение (Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г.) начело на българската войска застават такива достойни командири като генералите Климент Бояджиев, Георги Вазов, Никола Жеков, Христо Луков и Никифор Никифоров, чиито домументи се съхраняват в ЦДА. Не по-малко значими са документите от фондовете на военния адютант на цар Борис ІІІ Коста Скутунов, военния лекар д-р Михаил Стоянов, генералите Иван Тулешков, Петър Тантилов, Александър Димитров, Симеон Ванков, Владимир Заимов, Павел Христов, Христо Недялков, Васил Кутинчев, Никола Михов, полк. Петър Хаджииванов Александър Протогеров, Димитър Мустаков и др.                    Документалното наследство на най-изтъкнатите български духовни водачи също се съхранява в ЦДА и съдържа ценни свидетелства за ролята и мястото на Българската православна църква и духовенството в историческата съдба на народа. Във фондовете на Българския екзарх Йосиф І, Старозагорския митрополит Методи Кусевич, Българския екзарх Стефан, Българския патриарх Кирил и на редица други духовници са запазени безценни извори за църковната, политическата и културна история на България и на останалите след Берлинския конгрес поробени български земи.

Точните науки са представени с архивите на химиците проф. Асен Златаров, проф. Захари Караогланов, Теодора Ковачева, физиците Аркадий Стоянов, проф. Спиридон Ганев, проф. Димитър Дудулов, проф. Саздо Иванов.

Едни от най-силните пера в българската журналистика също са оставили документални фондове в ЦДА. Велчо Велчев, Кръстю Станчев, Симеон Радев, Данаил Крапчев, Христо Бръзицов, П. Н. Даскалов, Райко Алексиев,  Есто Везенков, Петко Тихолов, П. К. Чинков и много други, чиято лична документация е неоценим принос към  историята на периодичния печат у нас.

В ЦДА се пазят архивите на голям брой български поети, писатели и литературни критици, на най-изтъкнати литературни творци като Алеко Константинов, Петко Тодоров, Пею Яворов, Кирил Христов, Дора Габе, Димчо Дебелянов, Мара Белчева, проф. Александър Балабанов, Яна Язова, Любомир Бобевски, Стилиян Чилингиров, Христо Борина, акад. Петър Динеков, Веселин Ханчев, Стефан Дичев, проф. Любен Георгиев.Значимо присъствие имат документалните материали на композиторите Панайот Пипков, Иван Кюлев, Маестро Георги Атанасов, Драгия Тумангелов, Илия Кръстеняков, Панчо Владигеров, Хераклит Несторов, Саша Попов, Любомир Пипков, Георги Димитров, Йосиф Цанков и др.

Безценен извор за историята на българския театър е документалното наследство на Иван Попов, Гено Киров, Вера Игнатиева, Зорка Йорданова, Георги Стаматов, Адриана Будевска и др. В списъците на театралните трупи, в разработките на роли, програми, афиши, спомени, статии и в много писма се откриват важни факти за постановки и театрални дейци, за художествените възгледи на времето. В съхраняваната в ЦДА колекция «Д-р Симов» са намерили място гравюри, карти и книги за периода от Средновековието до началото на 20 век.             

В ЦДА се съхраняват и  копия на документи за българската история, издирени и придобити след многогодишни проучвания от български изследователи и архивисти в чуждестранни архивохранилища, библиотеки и частни колекции от 43 страни, между които Русия, Великобритания, САЩ, Австрия, Франция, Швейцария, Ватикана и много други европейски държави.  

Първото постъпление на документи под формата на микрофилм в системата на архивите е получено през 1964 г. от Мерзебург - Германия. С течение на времето и развитието на двустранните културни връзки между България и други страни постъпленията зачестяват, за да достигнат апогея си през 80-те и 90-те години на ХХ век. Издадени са справочници за придобитите документи от Австрия, Великобритания, Франция, Белгия, Швейцария и Ватикана. Хронологичният обхват на документалния материал е широк - от ІХ до края на ХХ в. - и наброява 3,5 милиона кадъра, ксерокопия, микрофиши, фотокопия и цветни позитиви, обособени в 41 колекции. Той запълва празнотите в домашната изворова база за цели периоди от епохата на Средновековието, Османското владичество и Възраждането, както и от времето след възстановяването на българската държава. Количествено преобладават копията на документи от края на ХІХ в. и от целия ХХ в. По вид материалите са дипломатически доклади, лична и делова кореспонденция, описания на пътешественици, ръкописи, старопечатни книги, карти, гравюри и др.