ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' - Пловдив

Инвентарни описи

ПЕТЪР АНАСТАСОВ МАРИНОВ (1903-1998) - Инвентарни описи , Библиография

I.ИСТОРИЯ НА ФОНДООБРАЗУВАТЕЛЯ
На 1370 м. надморска височина, на югоизточния склон на планината "Адаборун", на 6 км. южно от Чепеларе и 3 км. северно от Рожен в сърцето на Средните Родопи се е сгушило селцето Проглед. То е малко, но е забележително както с миналото си, така и с настоящето. Околните хълмове са обрасли с борови и смърчови гори, а незалесените места са предимно високи планински поляни, чудесни пасища за едър и дребен добитък.

Тук е действал Гоце Делчев през 1903 г. по време на Македоно-Одринската революционна организация, тук е роден и легендарният Дичо Петров. Селото е основано през 1892 г. от няколко семейства от с. Соколовци, които преминали нелегално през турско-българската граница на Рожен и се заселили на слънчевия склон наречен Проглед, тъй като тука имали имоти и колиби.

В това селце на 8 март 1903 г. се е родил Петър Анастасов Маринов - учител, историк, краевед и родоповед. В многолюдното семейство имало по-голям брат и шест сестри. Баща му се занимавал с "овчарлък" - едно обичайно занятие за хората от този край, защото планината не предлагала друг поминък, освен отглеждане на добитък и добиви от горите.

Бащата, като обикновен овчар имал своя философия за образованието и науката и гледал на училището като на "излишно удоволствие". Според него "от учените гори светът" и причина за всички неблагополучия, бедност и немотия са "учените люде". Майката на Петър, любознателна и природно интелигентна жена, още от млада останала вдовица. На нейния гръб легнало тежкото бреме през онези гладни години да изхранва семейството.

Начално образование П. Маринов завършил в родното си село. Още от малък пасял овцете по ливадите, но го влечели книжките и той винаги носел в торбичката нещо за четене. Тъй като баща му не искал да учи по-нагоре, с благословията на майка си, напуснал селото и отишъл в Чепеларе. От този момент нататък разривът между баща и син бил окончателен. В Чепеларе се установил у най-голямата си сестра, омъжена за Васил Балджиев - участник в Македоно-Одринското революционно движение в Родопите. Така в Чепеларе П. Маринов завършил прогимназия през 1917 г. Тук за първи път попаднал на литература за Родопите, запознал се с изданията на Васил Дечев и Стою Н. Шишков. Те насаждали в душата му любов към родната планина и интерес към миналото, историята и бита на населението от този край.

Отново с благословията на майка си, след Чепеларе записал да учи в Духовната семинария в Пловдив - единственото учебно заведение тогава на държавна издръжка. Богословските предмети не го увличали много. Четял странична литература, увличал се по идеите на Толстой, купувал книги и установявал контакти с различни хора.

През този период се запознал с изтъкнатия книжовник и родоповед Стою Н. Шишков, който му става "духовен баща". Той изиграл решаваща роля за формирането на неговия мироглед и за духовното му и творческо израстване.

През 1925 г. П. Маринов завършил семинарията, но не станал свещенослужител. Известно време работил в Централната поща като телеграфист, писар в Митрополията, чиновник в гр. Пещера и отново в Пловдив, в различни учреждения.

По внушение на Стою Н. Шишков през 1930 г. заминава за гр. Смолян. Започва работа като секретар в Архиерейското наместничество, но неговата цел всъщност е била да проучва, издирва и записва материали от миналото и живота на населението в Средните Родопи. В Смолян прави първите археологически разкопки в този край и събира експонати за бъдещия музей. През 1937 г. той е един от учредителите и през цялото време секретар на Българомохамеданска, културно-просветна и благотворителна дружба "Родина" (1937-1944). Под негова уредба и редакция са излезлите четири тома Сборник "Родина" (кн.І - 1939, кн.ІІ - 1940, кн.ІІІ - 1941, кн.ІV -1944), които съдържат обилни материали за българския характер на това население, като летописните отдели и всичко без подпис е от него. Събрал множество фолклорни материали и сам написал 16 пиеси и драматизации на родопски диалект със сюжети от бита и съвместния живот на българомохамедани и християни. Те били играни с успех от самодейци в Смолян и други селища, като: "Отсурната невеста" - 1932, "Съдът на агите" - 1939, "Жертви на модата" - 1939, "Салих ага" - 1940, "Женят пък не питат" - 1941, "Родинци" - 1944, "Чужденката" - 1944 г. и още много други.

Плод на проучванията му са книгите "Смолян и околията в своето близко и далечно минало" - първи опит за написване на история на гр. Смолян, "Из черковно-общественото минало на Смолянската околия", а през 1942 г. заедно с писателя Янтай Кавалов (Васил Димитров) написват селищната монография "Петдесет години Проглед". През 30-те години записал спомените на останалите живи "комити" и на участници в Балканската война - 1912 г., плод на което много по-късно са книгите "Родопските комити разказват" и "Спомени на участници в Балканската война - 1912 г." под литературната обработка на Николай Хайтов.

След 9.ІХ.1944 г. смолянските управници го предават на Народния съд, като основател и деятел на дружба "Родина", считайки я за "фашистка" организация. Но Народния съд го оправдава, като в решението се отбелязва, че неговата дейност е била народополезна, патриотична и целяща националното осъзнаване и приобщаване на българомохамеданите към българщината. Известно време след това работи като секретар в Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив (1946-1948), учителствува в селата Проглед, Манастир, Чурен и гр. Пловдив. През 1964 г. Българската академия на науките откупува капиталния му труд "Родопски и българомохамедански книгопис", който съдържа сведения и анотации от древността до 1947 г., но и досега не е отпечатан.На 90-годишна възраст П. Маринов написва нова книга - история на родното село - "Сто години Проглед". Награждаван е с различни отличия за обществена и просветителска дейност, между които и орден "Кирил и Методий" - Іва степен.

Умира на 95-годишна възраст в Пловдив на 6 декември 1998 г.

Материалите от личния фонд на Петър Маринов са предадени в Държавния архив - Пловдив от самия него и са заведени под № 959к. Постъпили са на четири етапа - през 1966, 1970, 1977 и 1996 г. Една част са публикувани в различни вестници, списания и като отделни издания, описани в библиографията, приложена накрая.

Документите са систематизирани в четири инвентарни описа, които съдържат общо 1940 архивни единици.

 ФОНД № 959K - ПЕТЪР АНАСТАСОВ МАРИНОВ (1903-1998)

НЕДКО ДОНЧОВ КАБЛЕШКОВ юрист и общественик ( 1867 - 1964)

I.ИСТОРИЯ НА ФОНДООБРАЗУВАТЕЛЯ
Недко Каблешков е роден на 9 май 1867 г. в Копривщица. Произхожда от Каблешковия род, негов братовчед е апостолът на Априлското въстание Тодор Каблешков. Едва деветгодишен остава сирак. Начално образование получава в родния си град при учителя Никола Беловеждов. По-късно, с помощта на Женското благотворително дружество "Благовещение" в Копривщица, завършва Българо-католическата гимназия в Одрин, а след това - правни и политически науки в Льовенския университет ( сега гр. Лвов, Украйна).

От 7 октомври 1889 г. е член на Пловдивския окръжен съд, впоследствие прокурор при същия съд. От началото на 1895 г. е прокурор в Русе. Няколко месеца по-късно започва самостоятелна адвокатска практика в Пловдив. Бързо се налага като един от най-изявените юристи в града и е избран в ръководството на Пловдивската адвокатска колегия. За кратко време участва в политическия живот на града. През 1899 – 1901 г. е общински съветник, като не приема предложението да стане кмет на Пловдив.

През 1901 г. Недко Каблешков се отказва от участие в политиката. Започва един забележителен период на неговата творческа и обществена дейност, продължил повече от 70 години. С перо, слово и дело защитава своята онеправдана родина, бори се за справедливост, за просперитета на Пловдив. Възрожденец по дух, общественик по съдба и убеждение, безкористен и неподкупен – такъв го виждат съвременниците, изброявайки многобройните му заслуги. Наричат го “живата съвест” на Пловдив.

Първите творчески изяви на Недко Каблешков датират от 1888 г., когато сътрудничи на сп. "Труд", издавано от Цани Гинчев. През 1896 г. е редактор на известния в."Пловдив". Занимава се с книжовна дейност близо 76 години, публикува стотици статии в различни издания. Автор е на няколко забележителни книги: "Априлското въстание" (1926), "Страшната народна злочестина" (1933) - книга, посветено на катастрофалното земетресение в Южна България през 1928 г. Този негов труд е отличен от Българската академия на науките. Наградата и сумите от продажбата на книгата Каблешков предоставя като дарение за пострадалите от земетресението. Изключително ценен е трудът му "Адвокатът, адвокатът-общественик и адвокатския морал"(1928), който и днес може да бъде настолна книга за всеки юрист. "Горко на победените" (1937) е книга за Първата световна война и Ньойския договор. Недко Каблешков успява да издаде само първата част, а следващите части от поредицата остават в ръкопис. В архива му са запазени и други неиздадени или незавършени книги, които обхващат един широк тематичен кръг - национално-освободителните борби на българите, геополитически и обществено-политически проблеми.

Обществената дейност на Каблешков започва в края на ХІХ в. Още през 1900 г. е избран единодушно за председател на Македонското дружество в Пловдив, от 1926 г. е начело на Пловдивското журналистическо дружество. Впоследствие е избран за почетен член на десетина дружества и организации. По време на Първата световна война оглавява Върховния комитет на благотворителността – едно уникално за българските условия сдружение на всички благотворителни дружества в града, което има за цел да помогне за оцеляването на хората при изключително тежките военни условия. Тогава се запознава с благодетеля Димитър Кудоглу, като подпомага неговата национална дарителска дейност. По идея на Недко Каблешков през 1926 г. Кудоглу закупува представителната сграда на хотел “Цар Симеон”. На следващата година там се открива Домът на благотворителността и народното здраве “Димитър П.Кудоглу” за лечение на бедни граждани. Постепенно домът се превръща в най-голямото здравно благотворително заведение на Балканите. В продължение на 17 години Каблешков е председател на ефорията при дома, без да вземе никакво заплащане за огромните си усилия.

Общественикът не само подпомага благотворителната дейност на Кудоглу, но самия той става един от щедрите дарители на Пловдив: предоставя безвъзмездно терени от собствения си имот в с. Бойково за строителство на почивни станции на журналисти, съдебни служители и инженери, подпомага бедни ученици, дава коледни подаръци за децата в Бойково, раздава безплатно стотици ценни издания на библиотеки, училища, читалища и организации . Накрая подарява на Пловдивската градска община целия си имот в Родопите, а на Етнографския музей – най-ценните документи от архива си и запазените в дома му реликви от Каблешковия род и Копривщица.

Недко Каблешков е един от най-големите благодетели на евреите в Пловдив – от 20-те години на ХХ в. той ги защитава срещу несправедливи обвинения, а през 1943 г., когато над еврейското население надвисва смъртна опасност, води смела борба за спасяването му.

Големият общественик е инициатор за създаването на редица юбилейни комитети, оглавява протестни акции, произнася пламенни речи, изявава се като блестящ оратор. Той организира величественото посрещане на народния поет Иван Вазов в Пловдив през 1920 г., отбелязването на различни годишнини, участва в комитетите по изграждане паметници на Съединението, на загиналите във войните пловдивчани, на Паисий Хилендарски и др. Големи са заслугите на Недко Каблешков за откриване на университет в Пловдив, построяване на работническа болница.

Документите от личния фонд на Недко Дончов Каблешков постъпват в ТД “Държавен архив” – Пловдив през май 2005 г. като дарение от наследниците му. Заведени са под № 1208 к. Повечето от тях са добре съхранени, само в отделни случаи са констатирани по-сериозни увреждания.

По време на дългогодишната си книжовна дейност Недко Каблешков възприема свои правила за подреждане на архива си, като го организира тематично. Формират се отделни ядра, които включват всички видове документи – спомени, писма, илюстративни материали, авторски изяви в пресата и различни други материали, които би могъл да използва в по-нататъшната си творческата си дейност. Така някои от темите придобиват облика на самостоятелен фонд – проследени са отделните етапи от развитието на процеса, обхваната е цялата проблематика, включени са допълнителни сведения. Доколкото има възможност, в отделни случаи тази организация е запазена.

От друга страна Каблешков възприема колажния принцип – залепя фотографии, писма, изрезки от вестници и печатни издания и така се оформя един цялостен неделим документ. За да се улесни издирването на тези допълнително приложени документи, те се разкриват към анотацията на всяка отделна архивна единица, а описът на фотографиите се дава в специално приложение. За да се запазят оригиналните фотографии, те са подменени с копия, абсолютно идентични с оригинала, а самите оригиналите, поставени на специален режим за съхранение, получават номер във фотоколекцията, който е посочен в приложението за всяка една от фотографиите. Много от снимките и пощенските картички са отрязани преди залепването им в ръкописа, като по този начин са пропаднали данните за подателя. В такива случаи е посочена само датата (ако я има) на писмото върху гърба на фотографията или пощенската картичка.

 ФОНД № 1208K - НЕДКО ДОНЧОВ КАБЛЕШКОВ (1867, Копривщица- 1964, Пловдив )