ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

І. БИОГРАФИЯ НА ВАСИЛ Д. СТОЯНОВ

 

Васил Д. Стоянов е роден на 28 юни 1839 г. в Жеравна. През 1848 г. заминава за Шумен, където учи във Взаимното училище, а след това в Класното при Сава Доброплодни и Иван Богоров, в което по-късно става и помощник-учител (1856–1858). С препоръките на Йосиф Майснер-Миланович заминава за Прага, където се записва в чешка класическа гимназия. През 1862 г. се включва в Първата българска легия в Белград. След нейното разпускане се завръща в Прага, където след завършване на гимназията, следва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Пражкия университет (1864–1866). През 1863 г. издава на чешки език етнографската карта Европейска Турция, Черна Гора, Гърция и Йонийските острови. Съосновател на Българското книжовно дружество (БКД), негов деловодител и редактор на “Периодическо списание” (1869–1872). От 1873 г. до 1879 г. е преподавател по български език, литература и история в Болградското централно училище. След Освобождението е вицегубернатор на Варна (1879), комисар по настаняването на бежанците в Източна България (1880), член на Държавния съвет (1882), директор на Народната библиотека (1884–1894), председател на БКД и др.

            Умира в София през 1910 г.

 

ІІ. ИСТОРИЯ НА ФОНДА

 

Документите са първо постъпление в ЦДА. Откупени са през 2001 г. от Корнелия Божанова по решение на ЦОК.