ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

I. БИОГРАФИЯ НА ФОНДООБРАЗУВАТЕЛЯ

 

            Траянополският епископ Симеон (Димитър Попантонов Цонев) е роден на 8 октомври 1900 г. в с. Ичме (дн. Стефан Караджово), Бургаско като пето дете и четвърти син в семейството на местния свещеник Антон Цонев. По майчина линия епископ Симеон е свързан с рода на воеводата Стефан Караджа. Първоначално образование получава в родното си село. През есента на 1915 г. постъпва в Пловдивската духовна семинария, която завършва през 1921 г. От лятото на същата година служи като иконом в Баткунския манастир, а от септември 1921 г. до 15 октомври 1923 г. е учител – възпитател в Черепишкото свещеническо училище. От края на 1923-та до 1927 г. е студент в новооткрития Богословски факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През втория семестър от своето следване, на 11 май 1924 г., в храма на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” приема монашески постриг с името Симеон от нейния тогавашен ректор епископ Михаил Велички (по-късно митрополит Доростолски и Червенски) и под духовното старчество на проф. д-р архимандрит Евтимий Сапунджиев. На 24 юли 1924 г. монах Симеон е ръкоположен в йеродяконски чин отново от Велички епископ Михаил, а от есента на 1927 г. до лятото на 1929 г. е на богословска специализация в Старокатолическия богословски факултет към университета в гр. Берн, Швейцария, като стипендиант на Министерството на външните работи. От този период са и повечето документи в настоящия опис.

            След завръщането си в България, за втори път е учител в Черепишкото свещеническо училище – до края на учебната 1929/1930 г. От лятото на 1930 г. до края на 1940 г. служи четири месеца като епархийски проповедник и десет години като протосингел в Доростолската и Червенска митрополия. На 25 декември 1931 г. в русенския катедрален храм „Св. Троица” е ръкоположен за йеромонах от Доростолския и Червенски митрополит Михаил, а на 25 декември 1933 г., по решение на Светия Синод, е възведен в архимандритско достойнство. От 16 януари 1941 г. до 31 януари 1947 г. архимандрит Симеон е ректор на Пастирско-богословския институт в Черепишкия манастир, а от 1 февруари 1947 г. до 15 април 1949 г. е главен секретар на Светия Синод, след което последователно служи като синодален делегат в Бачковския манастир и началник на Отдел за духовен надзор на ставропигиалните манастири при Светия Синод. От 5 август 1951 г. до 15 юли 1955 г. е игумен на Бачковския манастир. На 27 декември 1953 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” е хиротонисан за епископ с титула „Траянополски” и така става първото духовно лице, ръкоположено за епископ след възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. От 15 юли 1955 г. Траянополски епископ Симеон е главен редактор на сп. „Духовна култура”, като едновременно с това е и „епископ на разположение” на Светия Синод. От 1 септември 1960 г. до май 1961 г. е викарий на Доростолския и Червенски митрополит Михаил, а от май 1961 г. до смъртта си в София на 24 май 1971 г. е „епископ на разположение” на Светия Синод. Погребан е в Централните софийски гробища.

 

II. ИСТОРИЯ НА ФОНДА

 

            Архивните документи са предадени в ТД”Държавен архив” – Русе на 15 ноември 1999 г. от тогавашния протосингел на Доростолската и Червенска митрополия архимандрит Виктор Мутафов, заедно с фонда на митрополит Софроний Доростолски и Червенски. Голяма част от документите са оригинали, има и копия. По-голямата част не са подвързани и са в сравнително добро състояние. Обхващат периода 1905–1952 г. Подредени са по класификационна схема, хронологично, в 3 раздела с 56 (петдесет и шест) архивни единици.