ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

І. ИСТОРИЯ НА ФОНДООБРАЗУВАТЕЛЯ

Акционерно Българско пивоварно дружество Шумен Русе започва своето съществуване от 1882 г., продължава без прекъсване до 1944 г., след която дата продължава да съществува и работи.

През втората половина на XIX век в България се разраства бързо търговията и се слагат основите на фабричната индустрия. Настъпва известен упадък на старите занаяти. По това време Шумен е известен като голям град с будно и предприемчиво население. През него често са минавали чуждестранни търговци и разни майстори и специалисти. Някои от тях са отсядали в града и са предлагали своите занаяти и професия. Такъв е бил случаят и с чешкия поданик Франц Милде, който бил пивовар-майстор. Преди идването си в Шумен той работил в пивоварната фабрика на Сава Велезли в Русе. В Шумен той се опитал да се свърже с шуменския гражданин хаджи Симеонко, завършил агрономство в Чехия, за да основат заедно пивоварна фабрика. Хаджи Симеонко обаче скоро се разболял и плановете им се осуетили. В същото време заможните шуменски граждани Атанас Чанев, Радуш Симеонов, Рафаил Мощев, Ангел Радушев и Васил Каракашев решили да започнат заедно работа. В Шумен имало производство на бира и преди Освобождението, но по-късно то замира. През лятото на 1882 г. Атанас Чанев се срещнал с един дългогодишен работник на старата пивоварна фабрика и го свързал със своите другари, като им предложил идеята за създаване на нова пивоварна фабрика в града. Малко по-късно Атанас Чанев случайно се срещнал с Франц Милде и разбрал за неговите намерения. Събрали се всички заедно и решили да образуват дружество с название „Българско пивоварно дружество - Шумен“. На 26 окт. 1882 г. дружеството било основано и е сключен договор с Франц Милде за производство на бира за 6 години. На следващата година Франц Милде бил приет за равноправен член на сдружението. Основният начален капитал бил 300 златни турски лири. По-късно този влог се оказал недостатъчен и към сдружението се присъединяват поручик Илия Козаров и Васил Щерев, като капиталът нараснал на 450 златни турски лири. Решили да построят зданието в околността на Кьошковете, понеже наблизо има вода и е най-удобно. Влезли в преговори с тенекеджията Шех Исмаил Сюлейман, собственик на градината и текето в местността Кьошковете и се договорили постройката на Пивовара да се изгради в двора на текето. По-късно този договор се осуетява. Въпреки това на 30 ноем. 1882 г. пак в местността Кьошковете, в близост до Текето, се полагат основите на фабриката. Изкопната работа започнали самите основатели. Благодарение на меката зима постройката била завършена на 18 ян. 1883 г. Първият казан и някои други уреди и инструменти са били притежание на живелите през 1850 г. в Шумен унгарски емигранти. Те са произвеждали бира само за свои нужди. След тяхното заминаване инвентарът останал у българи и бил откупен от дружеството. Така започва производството на бира в новата Пивоварна фабрика.

Сдружението било създадено като събирателно дружество с учредителен протокол от 26 окт. 1882 г. През 1903 г. дружеството купува по-модерната пивоварна фабрика „Хаберман“ в Русе. Тя се превръща в клон на Шуменската фабрика. През 1918 г. дружеството се преименува в „Безименно акционерно дружество Шумен – Русе“, с определение № 3866 от 2 дек. 1920 г. През 1924 г. бил отпечатан Устав на дружеството. През 1931 г. били направени нови изменения, утвърдени с определение № 2372 от 4 ноем. 1931 г. Съгласно устава, целта на дружеството е производство и продажба на пиво и склад за 50-годишен период, който може да бъде продължен по решение на общото събрание на дружеството. Основният капитал е 15 милиона лева, разпределени в 30 000 безименни акции по 500 златни лева, напълно внесени. След десетина години пивоварната фабрика се разраснала, средствата й се увеличили на 90 милиона лева, като взели суми от фонда „Подобрение и разширение на предприятието“ в размер на 75 милиона лв. Причините за увеличението се криели в обстоятелството, че резервните фондове на дружеството са няколко пъти по-големи от основния капитал и това се явява като несъответствие и не е в интерес на дружеството. Новият основен капитал се разпределил на 180 хил. безименни акции. Променили и някои членове на устава, който бил издаден наново.

Управлението на дружеството се осъществява от Общо събрание, Управителен съвет и Проверителен съвет. Годишните баланси на дружеството са публикувани в Държавен вестник. Пивоварните фабрики в Шумен и Русе са имали поотделно за двете фабрики администрации в състав: стопански, административни и технически директори, директори по продажбата и пласмента и по депозита, финансов съветник, главен счетоводител, домакин, майстори, техници и общ юрисконсулт и браер-пивовармайстор. През 1925 г. Русенската фабрика се закрива и остава само депозит на Шуменския пивовар в Русе. По това време производството в страната не е било насърчавано от държавата. Акцизът на бирата постоянно се увеличава, консумацията намалява. Управата на пивовара е правила редица изложения и молби за намаление на акциза.

По това време започва и борба и конкуренция между пивоваропроизводителите и лозарите-винари. Последните искали увеличение на акциза на бирата, за да се ограничи пласмента й и да не пречи на винопроизводителите. Това положение особено силно се чувства през 1926 г. Заплануваното производство и пласмент биват изпълнени едва наполовина.

Независимо от това Шуменският пивовар е бил един от най-големите от този род в страната. Имало е над 70 депозита в различни градове и гари. Най-големите са били в София, Варна, Русе, Стара Загора и Добрич. Дружеството е имало представителство и в Цариград.

През целия период на своето съществуване Шуменският пивовар води постоянно борба с конкуренцията с най-различни средства. Отпускали се парични награди на отличили се в тази област. Често са намалявали цената, за да се издържи на конкуренцията. Има случаи, когато са продавали пиво и под производствената цена. За да се прекрати тази безогледна конкуренция, главните производителни фабрики в страната решават да се обединят в сдружението „Картел“. След неколкократни опити и съвещания на 3 апр. 1927 г. се сключва договор между Българско пивоварно дружество Шумен – Русе, Братя Прошекови – София и Никола Славчев – Търново, с който образуват в срок от 10 години ООД на пивофабрикантите. Останалите пивофабрики в страната (АД „Галата“ – Варна, Българско индустриално дружество „Тракия“ – Стара Загора, Плевенската пивоварна фабрика АД „Малотин – Хозман“ и др. трябвало да спрат производството си и само да продават пивото на първите три фабрики.

Картелът започва да функционира като си разпределят районите на пласмента. Тук започват отново търкания и разногласия. Шуменският пивовар е отдалечен от главните центрове и районът му на пласмент е разпръснат. Това е свързано с голям транспорт и поддържане на машинен парк. Всяка фабрика производителка поемала изплащането на навлата по превоза на пивото. Това се явява доста тежко за Шуменския пивовар. Последният е правил редица предложения пред Картела навлата да се поема от цялото обединение. Това не се приема. Явяват се и други спорове. Освен това държавата намалява цената на пивото. През август 1931 г. ООД на пивоварите се разтурва. Започва нова борба между фабриките. Като най-големи пивоваропроизводители и конкуренти се очертават „Прошек“ – София и Шуменският пивовар. През 1940 г., поради засилване пласмента и търсенето на пиво, вместо да откриват фабриката в Русе, Шуменското дружество закупува софийската фабрика „Македония“, което се смятало за добра търговска сделка. По-късно става ясно, че са направили грешка с тази покупка и решават да я продадат.

След разтурване на Картела Шуменският пивовар е потърсен от Софийската кооперация „Българско пиво“ за доставка на пиво за София. Шуменската фабрика скоро си възвръща пазара в София. След 1936 г. фабриката отбелязва постоянен напредък. Доставят се нови машини, ферментационни каци, танкове и пр. Фабриката достига капацитет до 150 000 хкл. Годините 1933–1936 г., завършили със загуби, се заменят с печалби. През 1940 г. чистата печалба е над 1 000 000 лв., през 1941 г. отбелязват изведнъж голям скок напред, чистата печалба достига до 7 000 000 лв. В 1942 г. обаче има едно намаление на производството и пласмента поради военновременното положение и нередовното снабдяване с хмел и ечемик. Предприятието не може да използва пълния си капацитет. През 1943 г. производството се подобрява и Пивоварът е начетен с два акта военновременни печалби.

Сметните си отношения дружеството е уреждало чрез БНБ, БТБ и Банка български кредит. За да осигури вземанията от кредита, даден на Пивовара, БНБ е имала свой представител във фабриката да следи работата и приходите на дружеството. Освен това Пивоварът често е сключвал заеми и с чуждестранни банки – Италианска търговска банка, Англо-чехословашка банка, Прагобанка, Дойче банк и др. През 1926 г. сключва ипотечен заем и от Българска ипотекарна банка. Машини, съоръжения, ферментационни танкове и др. дружеството е доставяло от чужбина, работило е с фирмите – Брудер Клепш, Фихтен, Хелман, Винтерщайн – Виена и с румънски, унгарски и чешки фирми. През 1911 г. закупуват от Унгария три вагона и локомотив и си построяват собствена жп линия от фабриката до гарата. Това облекчава твърде много транспорта, понеже фабриката е отдалечена на 3 км от гарата. През 1912 г. железопътната линия била пусната в експлоатация.

Голямата част от производството си дружеството пласира на вътрешния пазар чрез депозитерите и клоновете в страната. Останалата част Пивоварът е изнасял зад граница чрез Експортно дружество „Шуменско пиво“ или направо с чуждестранни фирми. Още през 1909 г. започва износът на бира в Цариград. През 1926 г. Бифи и С-ие Кроли – Атина вземат представителство за Гърция. Чрез Българско параходно дружество – Русе Пивоварът изнася пиво в Средна Европа. През 1927 г. изнася пиво за Испания. Чрез АД „Международен обмен“ – София изнасят пиво за Египет и Палестина.

Със своето пиво Шуменският пивовар участва в осем международни изложения: Пловдив (1892 г.), Лиеж – Белгия (1905 г.), Анверс – Белгия (1894 г.), Париж – Франция (1900 г.), Сент-Луи – Америка (1905 г.), Лондон – Англия (1906 г.), Милано – Италия (1906 г.) и Солун – Гърция (1927 г.). На всички изложения дружеството е получило по един диплом и златен медал. От създаването си до 1944 г. то запазва своя характер на капиталистическо предприятие. По значимост то е било единственото в окръга и второ в страната. Като самостоятелна юридическа личност то е влизало във връзка с държавни учреждения при нужда и в защита на своите интереси. Известен контрол и ръководство към него са имали МФТПТ и данъчните власти. През 1926 г. дружеството се записва като член на „Съюза на акционерите“, а през 1927 г. в „Съюза на индустриалците“.

Като главни акционери и ръководители на дружеството са известни Р. Мощев, Фр. Милде, Ат. Чанев, а по-късно П. Панайотов, Петко Палиев, Панко Симеонов, Т. Кириаков и др. Всички ръководни и административни длъжности при фабриката са били давани само на акционери. Външни лица не са допускали, това ограничавало възможността да се контролира работата на акционерите, участващи в управлението на дружеството и фабриката. Това е довеждало често до борби и съперничество кой да управлява. Работническият персонал се състоял от 58 до 60 души работници, участващи в производството. До 1942 г. някакви по-специални грижи по охраната на труда на работниците не е имало. За това свидетелстват няколко нещастни случая (убиване на работниците) по време на работа. Едва през 1942 г. бива назначен лекар да преглежда персонала на фабриката.

Работниците са били организирани в Пивоварен работнически клонов съюз.

Пивоварната фабрика от 1882 г. до 1944 г. работи непрекъснато, имало само няколко частични прекъсвания на производството за 2–3 месеца поради липса на сурови материали. Започнала с 1000 хкл производство през 1883 г. през 1941 г. достига до 120000 хкл пиво годишно.

След 1944 г. пивоварната фабрика продължава да съществува като частно капиталистическо предприятие до национализацията 1947 г.

 

II. ИСТОРИЯ НА ФОНДА

Документите от постъплението са съхранявани в Държавен архив при добри условия. Те са спомен за семейството на Франц Милде-Браер – пивовар в бирената фабрика, и снимки на Рафаил Мощев – съосновател на бирената фабрика.

Споменът е регистриран като такъв под № 261, а снимките са включени към частичните постъпления, раздел X – лични, под № 143. Тъй като лицата са свързани с дейността и историята на бирената фабрика, документите са отчислени и обработени за включване към фонда на Акционерното пивоварно дружество.

Оформени са 8 архивни документа в инвентарен опис 4 към фонд № 74К – Акционерно българско пивоварно дружество – Шумен.

Споменът е фотокопие.

Снимките са в добро състояние.